Как Макрон и Западът не успяха да възпрат Путин

Винаги е имало два големи проблема с последните дипломатически опити на Европа да възпре руския президент Владимир Путин да смаже Украйна и да я привлече обратно към сферата на влияние на Москва, пише шефът на Financial Times в Париж Виктор Мале.

Първият, казват дипломатите, бе нереалистичната надежда на френския президент Еманюел Макрон – който стана главният преговарящ на Запада в последните дни, преди Путин да вдигне залозите, признавайки двете отцепнически „републики“ в Източна Украйна за независими – че може да убеди руския държавен глава да „деескалира“ напрежението, предлагайки разговори по стратегическите опасения на Русия.

Втората и по-важна пречка за успеха бе самият Путин. Участниците в преговори с него през годините смятат, че той е станал много по-твърдолинеен, по-изолиран (особено през пандемията) и, в неговата объркана и агресивна реч за Украйна от Кремъл в понеделник вечер, дори „параноичен“. Това бе диагнозата на холандския министър-председател Марк Рюте и на един от представителите на Макрон.

Френският президент, който води преговори с Путин почти шест чеса в Кремъл преди две седмици и миналия уикенд измъкна от него принципно съгласие за среща с американския президент Джо Байдън, е критикуван като наивен за това, че смята, че има каквото и да е влияние върху лидера на Русия, и като опортюнистичен за това, че се опитва да използва международната сцена, за да увеличи шансовете си за победа на изборите за президент през април.

Кая Калас, министър-председател на Естония, наскоро предположи, че Макрон не схваща, че Путин не е изправен пред нито един вид натиск от обществото, който демократичните лидери усещат. Тя каза за FT, че усеща, че „има силно желание да бъде героят, който ще реши проблема, но не мисля, че той може да се реши така“.

Външнополитически анализатори са съгласни, че Макрон – хиперактивен в международната политика откакто пое поста през 2017 г. - бе прекалено уверен в способностите си да убеждава и е засегнат от романтични представи за историческите отношения между Франция и Русия.

„Когато става въпрос за Путин, Макрон очевидно надцени влиянието на личната алхимия върху бивш офицер на КГБ“, пише в последната си книга за френската външна политика Мишел Дукло, бивш посланик, сега специален съветник в мозъчния тръст Institut Montaigne.

Срещите и честите телефонни разговори на Макрон с Путин обаче го направиха по-скептичен към лидера на Русия през последните няколко години.

След като бе критикувано от Германия и други партньори в ЕС за това, че е започнал „стратегически диалог“ с Путин, без да ги предупреди, и че го е поканил на среща на президентите през 2019 г., Макрон е много внимателен и се консултира с Байдън, лидерите на ЕС и британския премиер Борис Джонсън в последните си преговори с руския президент.

Западните дипломати казват, че е очевидно за Макрон, както и за почти всеки друг, че това е високорискова стратегия със слаб шанс на успех, която едва ли ще се окаже местно политическо предимство за него – но бе важно да се опита.

„Това, което президентът прави днес“, каза френски представител, докато преговорите все още течаха, „са последните възможни и необходими усилия да се избегне голям конфликт“. Той добавяй по-късно, че целта на Макрон „бе да има възможности, да направи така, че президентът Путин никога да не може да твърди, че тръгва на война, защото не е имал шанс за диалог“.

Марин льо Пен – крайнодесният конкурент на Макрон в президентските избори, го обвини, че се „опитва да използва този кръг преговори, за да подкрепи началото на кампанията си“, но откритата ѝ симпатия към авторитарните лидери на света и отминалата финансова зависимост на партията ѝ от Русия отслаби този ѝ аргумент.

Западните съюзници на Франция бяха по-признателни за усилията на Макрон в последната минута да убеди Путин да се оттегли, нищо, че някои смятаха, че опитите му продължават твърде дълго. „Човек трябва да му признае, положи усилия до самия край. Дори бе много смел да поеме отговорността“, казва високопоставен представител на ЕС. Западен дипломат твърди, че Макрон „заслужава уважение, че се е опитал“, но е било „безразсъдно“ да упорства.

Предвид все по-мрачното настроение на Путин след две десетилетия начело на Русия и историята му с разширяване на влиянието на страната върху части от старата ѝ империя, включително Крим през 2014 г., френските представители сега смятат, че е имало много малко, което някой можеше да направи чрез дипломация, за да промени посоката на последните събития.

„Путин, с който Макрон се срещна [този месец] в Кремъл, не е същият като онзи, с който се срещна предишния път през декември 2019 г.“, казва представител. „Този Путин е по-непреклонен, по-изолиран и като цяло човек, който е полудял по отношение на идеологията и политиката за сигурност“.

Тази седмица Западът налага икономически санкции срещу Русия и някои от приближените на Путин и заплаши да направи много повече, ако Путин изпрати войските си в части на Украйна.

Колкото до Макрон, един от представителите му бе попитан в понеделник дали планира да продължи диалога си с Путин. „За момента“, каза той, „не предвиждаме нови контакти“.