Как украинският Донбас се превърна в друга страна?

Сегашните събития показват, че Русия слага край на мирния процес в Минск, а с него и на френско-германските надежди за компромисно споразумение. Така или иначе нещата в контролираните от Русия райони се промениха до неузнаваемост, след като на 21 февруари президентът Владимир Путин свика своя Съвет за сигурност на непланирано заседание, за да обсъди бъдещето на финансираните и въоръжени от Русия отцепнически райони в Източна Украйна. На странна телевизионна среща със своите висши служители и шпиони президентът се подигра с мирните протоколи от Минск и насочи дискусията към признаване на окупираните земи - решение, което беше потвърдено по-късно през деня. Това бележи втората „ампутация на Украйна“ след анексирането на Крим през 2014 г., пише в свой анализ за Центъра за европейски политически анализи д-р Наталия Савелиева*. 

Посоката на събитията започна да става ясна през миналата седмица, когато лидерите на подкрепяните от Русия Донецка и Луганска народна република (мъже, които не са известни с независимостта си от Кремъл) обявиха евакуация на около 700 хил. жени и деца поради нещо, което определиха като скорошна ескалация на насилието. Президентът Владимир Путин инструктира властите да създадат бежански лагери в Ростовска област и да дадат на всеки жител по 10 хил. рубли (около 150 долара.) Така започна нова фаза на конфликта, започнал през ноември с руското военно струпване по границите на Украйна.

За значителен период от време, водещ до 2022 г., окупираните територии до голяма степен изчезнаха от общественото полезрение. Украинските проучвания на общественото мнение не успяваха да попитат гражданите на тези области какво мислят за развитието на събитията. И все пак, въпреки че стотици хиляди жители на Донбас вече имат руски паспорти и могат да гласуват на руски избори, те формално не са част от Русия, за разлика от анексирания Крим. За Донбас със сигурност се водеше война с огън и думи, когато Русия или Западът искаха да изтъкнат нещо, но изглеждаше, че сам по себе си Донбас е нищо. Е, време е да запълним този вакуум, защото последните осем години на конфликт значително промениха ситуацията в този регион. И е невъзможно да разберем настоящите събития, без да вземем предвид тези промени.

През февруари 2015 г. беше договорен Минск II - вторият пакет от мерки за прекратяване на сраженията и реинтеграция на региона обратно в Украйна. Украйна отдавна твърди, че това е несъвършен и едностранен документ, но дори и да беше близък до съвършенството и двете страни да се съгласяваха да го прилагат, реалността на място беше променена, при това драстично. Те са откъснати от Украйна и в същото време де факто са интегрирани с Русия - културно, икономически и политически, въпреки че Русия никога не е излагала плановете си за дългосрочна интеграция и не ги е признавала като независими държави. До миналата седмица.

Сега, когато Путин взе решение да признае окупираните земи за отделени от Украйна, въпросът за реинтеграцията в Украйна става неуместен. През последните години Русия направи почти всичко по силите си, за да превърне Донбас в друга държава, възможно най-различна от Украйна. 

Според различни оценки окупираните територии сега имат 45-70% от населението си спрямо 2014 г., което тогава е било над 4 милиона души. През 2019 г. Владимир Путин подписа указ, с който се дава възможност на жителите да получат руски паспорт по опростена процедура. До януари над 720 хил. души са направили това, а още толкова са в бюрократичната система. Сега тези хора са официално обозначени като "руски граждани, пребиваващи в Донбас", което има множество последствия. Най-важното е, че им дава право да претендират за руски социални и пенсионни плащания и улеснява работата им в Русия.

В същото време за жителите на Донбас става все по-трудно, особено през последните две години, да пътуват до Украйна, за да получат медицинска помощ или социални плащания. През септември, по време на изборите за руската Дума, в Ростовска област бяха открити допълнителни избирателни секции, за да могат тези новоизлюпени руски граждани - вероятно лоялни към президента Путин - да гласуват. Миналата година лидерите на двете самопровъзгласили се републики публично се присъединиха към "Единна Русия", управляващата партия на Путин. Може би най-същественото е, че това сега позволява на Кремъл да твърди, че подкрепя не само рускоговорящите в Донбас, но и руските граждани.

Политическата интеграция с Русия върви ръка за ръка с обмислен опит да се осигури културно отчуждаване от Украйна. И двете „народни републики“ премахнаха украинския език като официален държавен език през 2020 г. Оттогава местните училища прекратиха преподаването на украински език и украинска история. Украинският език изчезна от публичната сфера, от официалните документи и от медиите.

В резултат на това младите хора, родени малко преди или по време на конфликта, са лишени от всякакво чувство за украинска идентичност (освен ако не им е предавана насаме от семействата им) - управниците на тези земи дадоха ясно да се разбере, че искат граждани, които не могат да говорят украински, които не са образовани в областта на украинската история и които в крайна сметка няма да се смятат за украинци. Много от тях не знаят какво е да живееш в Украйна, а много повече ще имат избледняващи спомени за управлението от Киев.

Както беше отбелязано по-горе, пътуването до Украйна през линията на контрол беше значително затруднено (много жители имат семейства в страната). Властите посочват като причина пандемията - принуждават пътниците да влизат в контролираната от правителството територия през Русия, което прави пътуването им по-дълго и много по-скъпо.

Ако в началото на конфликта въпросът за идентичността не бе актуален - много местни жители са смятали, че е възможно да бъдат едновременно руснаци и украинци - то годините на конфликта промениха и това. „Руската доктрина на Донбас" от 2021 г. насам представлява официалната идеология и на двете така наречени републики. В нея се твърди, че Донбас е руска земя, а държавите, създадени след разпадането на Съветския съюз (в случая с Украйна става дума за 90% от гласувалите на референдум  в полза на независимостта) са "изкуствени" и "антируски" проекти. През последните две години руските знамена започнаха да заместват знамената на двата региона на местните административни сгради, улици и площади.

Местните университети, чиито дипломи до голяма степен не са признавани от украинските университети поради неспособността за говорене на националния език, са алтернатива за онези рускоговорящи студенти, които не могат да се финансират или да спечелят стипендии за образованието си в самата Русия. А Москва вече признава дипломите на местните училища и университети. Миналата година най-големият университет в Донецк получи руска акредитация, а други университети се готвят да го последват.

През 2017 г. Украйна прекъсна всички икономически връзки с непризнатите републики: трансферът на стоки и електроенергия в двете посоки беше спрян. Оттогава Русия е единственият икономически партньор на непризнатите територии, чиито бюджети също са силно зависими от руските субсидии. През ноември с указ на Кремъл бяха отменени митата върху всички стоки от региона, внасяни в Русия. През миналата година всички големи заводи в двете републики бяха прехвърлени към компанията на руския бизнесмен Евгени Юрченко.

Сепаратистките земи в Източна Украйна стават все по-отделени от контролираната от правителството Украйна както в пространствено, така и в икономическо, идеологическо, политическо и социално отношение. В същото време те стават все по-интегрирани с Русия. Този процес започна още през 2014 г. и се ускори през 2017 г., откогато процесът придобива собствена логика. През последните дни и седмици ситуацията започна да се ускорява още повече, като значително увеличи разрива между целите на споразумението от Минск II - с вграденото в него признаване на украинския суверенитет - и неговото изпълнение.

*Д-р Наталия Савелиева е сътрудник на Инициативата "Бъдеща Русия" към Програмата за демократична устойчивост на Центъра за европейски политически анализи (CEPA). Тя е социолог, учила е в университети в Русия и САЩ, като е специализирала в изследвания на конфликта в Източна Украйна.