Джефри Сакс: Украинската криза трябва да приключи с компромис от страна на САЩ

Ако президентът на САЩ Джо Байдън и руският му колега Владимир Путин успеят да проведат среща на високо равнище за Украйна, какъв би трябвало да бъде подходът на Байдън, се пита на страниците на Financial Times икономистът Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие в Columbia University.

Путин многократно настояваше САЩ да се откажат от разширяването на НАТО към Украйна, докато Байдън многократно заявяваше, че членството в алианса е избор на Украйна.

Ако има среща в следващите дни, както и при планираната среща тази седмица между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и руския външен министър Сергей Лавров, САЩ трябва да предложат гаранция, че НАТО няма да се разшири, включвайки Украйна, в замяна на пълно изтегляне на руските сили от региона на Донбас и прекратяване на руската подкрепа за независимостта на двете подкрепяни от Москва сепаратистки републики в Източна Украйна, демобилизация по границата между Русия и Украйна и гарантиране на украинския суверенитет. Ако САЩ не направят това, тогава Франция и Германия трябва да пристъпят напред.

Това неизбежно би довело до опасения от политически отстъпки. Мнозина настояват, че разширяването на НАТО не е истинският проблем за Путин и че той чисто и просто иска да възстанови Руската империя. Всичко останало, включително разширяването на НАТО, твърдят те, е просто разсейване.

Това е напълно погрешно. Русия категорично се противопоставя на разширяването на НАТО на изток в продължение на 30 години, първо при Борис Елцин, а сега и при Путин. Преди това Съветският съюз също до голяма степен се противопоставяше на разширяването на НАТО.

Лесно е да се разбере защо. САЩ не биха били много щастливи, ако Мексико се присъедини към воден от Китай военен съюз, нито пък бяха доволни, когато Куба на Фидел Кастро влезе в лагера на СССР преди 60 години.

Нито САЩ, нито Русия искат армията на другия на прага си. Обещаването да няма разширяване на НАТО не е отстъпка. То не предава украинска територия. И не подкопава суверенитета на Украйна, а всъщност помага за гарантирането му. Украйна трябва да се стреми да прилича на нечленуващите в НАТО държави от ЕС: Австрия, Кипър, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция.

Американците могат да научат много от Кубинската криза през 1962 г. Както показа историкът Мартин Шъруин в книгата си „Хазарт с Армагедон“, кризата бе разрешена чрез ловък компромис. Съветският съюз се съгласи да изтегли своите ракети от Куба, докато САЩ се съгласиха да изтеглят своите от Турция.

Уви, американската общественост никога не оцени това, защото президентът Джон Кенеди настояваше да се запази в тайна извеждането на ракетите на САЩ от Турция. Кенеди не искаше да изглежда, че говори от името на НАТО и се опита да се защити от обвиненията в отстъпки от американската десница. Затова обществеността вярваше, че кризата е приключила със съветска капитулация, а не с компромис.

Въпреки твърденията за обратното западните държави дадоха неофициални уверения на Съветския съюз, че НАТО няма да се разширява на изток след обединението на Германия. САЩ и съюзниците им действаха измамно, използвайки софистични аргументи, за да докажат, че предишните обещания не са били обвързващи. През 2008 г. беше особено безразсъдно, когато президентът Джордж Буш-младши отвори вратата за членството на Украйна (и Грузия) в НАТО.

Байдън и външнополитическата върхушка на САЩ досега отказаха да преразгледат разширяването на НАТО по три причини. Първо, те се страхуват от обвиняването им в отстъпничество. Второ, САЩ искат прерогативът да поставят своите военни във всяка страна, която иска, дори ако това пренебрегва легитимните опасения за сигурността на съседните държави. Трето, външнополитическата върхушка на САЩ отдавна не признава валидните руски опасения за сигурността, които датират от Втората световна война и дори по-рано.

Русия от дълги години се страхува от нашествия от запад, независимо дали от Наполеон, Хитлер или по-късно НАТО. Поради тази причина по-умерените и по-мъдри американски външнополитически стратези, включително министърът на отбраната на Бил Клинтън Уилям Пери, великият държавник и дипломат Джордж Кенън и бившият посланик в Съветския съюз Джак Матлок, твърдяха, че разширяването на НАТО на изток след разпадането на СССР е ненужно, безразсъдно и провокативно.

Ако избухне война, Путин, разбира се, ще понесе вината и глобалното охулване. Заплахите на Русия са разбойнически и опасни. Но колкото и погрешни да са руските действия, американската непримиримост по отношение на разширяването на НАТО също е напълно погрешна и рискована. Истинските приятели на Украйна и на глобалния мир трябва да призоват за компромис между САЩ и НАТО от една страна, и Русия от друга – такъв, който зачита легитимните интереси на Москва в областта на сигурността, като същевременно подкрепя изцяло суверенитета на Украйна.