Китай не може да си позволи да се отдели икономически от Запада

Откакто бившият президент на САЩ Доналд Тръмп започна търговската си война срещу Китай през 2018 г., китайските лидери преминаха от подигравки на идеята, че двете най-големи икономики в света могат да се отделят, през притеснения за загуба на достъп до американски технологии, капитали и пазари, до схващането, че Китай би бил по-добре, ако се отдели от основния си съперник при свои собствени условия. Китайските функционери обаче не трябва да са твърде нетърпеливи да прекъснат икономическите връзки със Запада.

Цената на отделяне вероятно ще бъде много по-голяма от всяка възможна полза, пише за Bloomberg Минсин Пей, професор по управление в Claremont McKenna College.

Опасенията на Китай относно неговата зависимост от САЩ не са неоправдани. Всъщност САЩ и техните съюзници също предприемат скъпи стъпки, за да намалят зависимостта си от базираните в Китай вериги за доставки. От своя страна китайските власти предприеха задълбочен преглед на сигурността на веригите за доставки и стартираха инициативи за укрепване на продоволствената и енергийната сигурност.

Регулаторите се стремят към по-добър контрол върху огромните масиви от данни, съхранявани от китайски технологични компании, принуждавайки една от най-големите, Didi Global, да се делистне от САЩ и да се регистрира за търговия на борсата в Хонконг, като на практика блокира и други от листване в Америка. Китай предприе огромни усилия за изграждане на свой капацитет за производство на чипове и за отбиване от западните доставчици.

В същото време китайските лидери трябва да са наясно много по-добре от останалите с рискове от самоизолация. Десетилетията на насочени навътре политики при Мао Дзедун тласнаха страната в капана на бедност. Едва след като Дън Сяопин въведе своите либерализиращи реформи през 1979 г., икономиката започна да отлепя. Прекъсването на връзките, изграждани в продължение на четири десетилетия интеграция със Запада, ще направи и без това забавящата се китайска икономика по-малко продуктивна.

Няма има много основания да се смята, че Китай може да успее в целта си да постигне самодостатъчност чрез „декрет“. Въпреки че технологичните възможности на страната нараснаха неимоверно през годините, правителството трудно може да си припише заслугите. Годините на масивни инвестиции не се изплатиха. Едно академично проучване изчислява, че Китай е похарчил 550 милиарда юана (88 милиарда долара) в подкрепа на различни промишлени проекти между 2006 и 2013 г., но е произвел само 145 милиарда юана нетни печалби за местните фирми и 230 милиарда юана като експортни печалби.

С други думи, индустриалната политика на Китай през този период е генерирала нетна загуба от 175 милиарда юана (28 милиарда долара).

Пекин също така силно подцени предизвикателството за създаване на устойчива на санкции индустрия за производство на чипове. Основата на глобалните вериги за доставки на технологии е специализацията. Отделните играчи - компании в различни страни - придобиват уникални възможности, които им позволяват да се съсредоточат върху определена технология и постоянно да правят иновации. Нито една страна или компания не може да доминира или монополизира цялата верига на доставки.

Според Асоциацията на полупроводниковата индустрия има повече от 30 вида специализирани категории полупроводникови продукти. Създаването на чип изисква до 300 различни съставки, които от своя страна се обработват от повече от 50 вида специализирано оборудване. Дори САЩ, лидерът в индустрията, не са в състояние да изградят изцяло местна верига за доставка на полупроводници.

Въпреки че според информациите Китай планира да похарчи 1,4 трилиона долара през следващите пет години, преследвайки тази цел, шансовете за успех са малки.

Усилията на Китай да намали зависимостта си от вноса на храни, който достигна 108 милиарда долара през 2020 г., изглежда също са предопределени да се провалят. Тъй като около една четвърт от вноса на храни в страната идва от САЩ, китайските лидери се опасяват, че Вашингтон може да наложи ембарго при евентуална бъдеща конфронтация, както направи след нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1979 г.

Разходите за премахване на тази зависимост вероятно са непосилни. Например, според Министерството на земеделието на САЩ, добивът от хектар на соевите ферми в китайската провинция Хейлундзян е с една трета по-нисък, отколкото в американския Среден запад, докато разходите за производство на метричен тон соя в Китай са повече от два пъти повече от тези в САЩ. Като се има предвид, че само американската соя представлява приблизително 11% от общия внос на храни в Китай, замяната им с вътрешни доставки би била непосилно скъпа.

Впримчени в открито съперничество със САЩ, китайските лидери имат ограничени възможности за справяне с икономическата си уязвимост. Заменянето на икономическата ефективност със сигурност е малко вероятно да се изплати, докато търсенето на сближаване със САЩ е невъзможно на фона на интензивната и нарастваща взаимна враждебност.

В крайна сметка Китай ще трябва да живее с известна степен на риск - и да направи всичко възможно, за да предотврати излизането на напрежението със Запада извън контрол.