Инфлационната цел от 2% трябва да бъде пратена в историята

Всички големи централни банки имат нездравословна фиксация върху най-тесните данни. Всички те определят политиката си в съответствие с ръководния принцип за инфлация от 2% в средносрочен план. Това винаги е било странно, тъй като светът не работи в такъв ред. Те така или иначе не могат да го изчислят правилно - както показва сегашният скок на инфлацията, пише за Bloomberg Маркъс Ашуърт, бивш главен пазарен стратег на Haitong Securities в Лондон.

Така че е време тези твърди цели да бъдат премахнати и в монетарните рамки да се внесе повече гъвкавост. Спешно. В противен случай ще водим последната война с остаряло оръжие. Федералният резерв флиртуваше с по-реалистичен подход в рамките на краткотрайното си Таргетиране на гъвкавата средна инфлация, но го загърби при първите признаци на сериозна инфлация миналата година.

Централните банкери вдигат ръце от отчаяние, когато външните ценови шокове, каквито видяхме при петрола и газа, правят прогнозите им да изглеждат смешни. Те се утешават, че ако, да речем, петролът остане на ниво от 100 долара, тогава могат да кажат, че инфлацията е просто преходна: данните за цените за следващата година не показват текуща инфлация. Още по-добре, ако петролът спадне: те ще могат да работят под целта.

Всеобхватните икономически влияния през този век досега бяха дефлационни: глобализация, технологичен напредък, огромната износна машина на Китай и застаряващо население. Ами ако светът наистина се е променил? Доходността на облигациите бе в стабилна низходяща траектория за цяло поколение. Това доведе до късогледо моделиране на инфлацията, което до голяма степен изключва храните и енергията, премахвайки волатилните елементи. Това са частите, които трябва да разгледаме най-отблизо сега. Проблемът е, че малко от това, с което се сблъскваме в света след Covid, го има в учебниците по иконометрия - източникът на повечето методи за изследване на централните банки.

Какво ще стане, ако петролът достигне 150 долара и след това 200 през следващите няколко години? И ако останалата част от суровините го последват? Тогава каквото и монетарните власти да смятат, че могат да контролират, започва да става крайно безсмислено. Те все още могат да мислят, че държат ръцете си на волана, но това е по-скоро детско кормило на задната седалка.

Ако не можете да овладеете външните ефекти, тогава следва, че трябва да наблегнете на нещата, които можете да контролирате. Не го казвайте на глас, но ако тяхната скъпоценна цел от 2% остане, това означава, че трябва да се охлади трудовият пазар у дома. Превод: по-високи лихви, по-висока безработица. И така, какво следва първо, граждански вълнения или някакъв реактивен остарял модел?

Първите вълни на количествено облекчаване (QE) от Федералния резерв, заедно със съществените стимули от Китай, допринесоха за удвояване на индекса на суровините CRB от началото на 2009 г. до началото на 2011 г. Това накара централните банкери да се върнат към чертожната дъска, но последвалите кръгове на QE не доведоха до бързо изясняване на ефекта от оттеглянето на стимулите. Количественото затягане ще бъде много колебливо в началото. Федералният резерв все още добавя QE, така че общото количество налични стимули ще бъде с нас още десетилетия.