Въпросът е дали подразбиращата се грешка в измерването се дължи на печалбата в уравнението, на инвестициите, или и на двете.
Докато мнението на BEA е, че „статистическата грешка“ като цяло отразява трудностите при отчитането на печалбите, настоящите оценки на правителството до голяма степен съответстват на това, което публичните компании докладват пред инвеститорите. Възможно е, но е малко вероятно тези отчети за печалбите да са грешни.
Още по-малко вероятно е „нетното кредитиране“ на американския бизнес и дефицитът по текущата сметка да са били надценени, тъй като BEA по някакъв начин е пропуснало 50-процентов скок в прехвърлянето на печалби към чужди юрисдикции. Следователно най-правдоподобното обяснение е, че капиталовите разходи преди амортизацията са подценени.
Това няма да е първият път, когато правителството пропуска бизнес инвестиции поради методологични ограничения. През 1986 г. BEA повиши оценката си за средния годишен темп на растеж на бизнес разходите за дълготрайно оборудване с цели 5 процентни пункта, след като преразгледа измерването си на промените в цените на компютрите. BEA не отчиташе покупките на компютърен софтуер като бизнес инвестиция до 1999 г.
По същия начин, едва през 2013 г. BEA реши да отчита разходите за научноизследователска и развойна дейност като инвестиция. През 2018 г. BEA заключи, че както бизнес инвестициите, така и печалбите са били занижени поради начина, по който се е измервала амортизацията.
Наскоро икономистите Дейвид Бърн, Карол Корадо и Даниел Зихел убедително заявиха, че разходите за капацитет за облачни изчисления се класифицират неправилно като бизнес потребление на междинни материали, а не като инвестиция в нови дълготрайни активи.
Липсата на инвестициите от данните би могла да обясни относително силното търсене в американската икономика на внос спрямо вътрешното търсене. По-важното е, че това би помогнало да се обясни защо печалбите продължават да растат.
Както бизнес прогностикът Джером Леви забеляза преди повече от век, капиталовите разходи са единственият устойчив източник на печалби за икономиката като цяло, защото купувачите получават активи, които се обезценяват бавно, докато продавачите получават приходи веднага.