Развиващите се икономики май ги чака дълъг финансов ковид

Икономическата активност се сви в 90% от страните по света през 2020 г. Това надхвърли дела, засегнат от двете световни войни, Голямата депресия и световната финансова криза. Сега знаем, че пандемията е всеобхватно бедствие. То също така завещава лошо здраве и социални и икономически смущения. Сред най-дълготрайните наследства могат да бъдат финансовите, особено в развиващите се страни. Призракът на едно изгубено десетилетие надвисва над уязвимите държави. Ще са необходими решителни действия, за да се предотврати това, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Това е темата на последния Доклад за световното развитие (WDR), озаглавен „Финанси за справедливо възстановяване“, който беше изготвен под ръководството на главния икономист на Световната банка Кармен Райнхарт, известен експерт по глобални финанси. Тя отбелязва: „През 2020 г. средната обща дългова тежест на страните с нисък и среден доход се е увеличила с приблизително 9 процентни пункта от брутния вътрешен продукт, в сравнение със средно годишно увеличение от 1,9 пункта през предходните десетилетия. 51 страни (включително 44 развиващи се икономики) претърпяха понижаване на кредитния си рейтинг. Сега се смята, че 53% процента от държавите с ниски доходи са изложени на висок риск от дългов стрес.

Рязкото покачване на задлъжнялостта беше необходим отговор на пандемията. Всъщност проблемът за повечето развиващи се страни беше, че те можеха да си позволят да вземат твърде малко заеми, с тежки резултати за тяхното население. Отчасти в резултат на това ковид увеличи неравенството не само вътре в страните, но и между тях. Не на последно място броят на хората в крайна бедност скочи с 80 милиона през 2020 г., което е най-голямото подобно увеличение за едно поколение.

Уви, тези загуби могат да продължат. Една от причините е, че въпреки че пандемията може да отшумява, доставката на ваксини и други лечения остава силно неравномерна по света. Друга причина е, че някои важни сектори, като туризма, може да отнемат много време, за да се възстановят. Следваща причина е прекъсването на образованието. Друга е, че малките фирми и неформалните предприятия, от които зависи огромна част от населението на развиващите се страни, бяха принудени да затворят по време на пандемията.

Но най-важният източник на „икономически продължителен ковид“ вероятно ще бъде финансовият стрес. Развиващите се страни не само имат исторически високи съотношения на публичния дълг към БВП. Те имат и други симптоми. Наред с други неща, отбелязва WDR, има скокове в просрочените задължения на правителствата в Африка на юг от Сахара, както и ясни признаци на корпоративни проблеми.

Балансите на домакинствата, нефинансовите предприятия, финансовите компании, правителството и чуждестранните кредитори са взаимосвързани. Тези връзки винаги са непрозрачни. Но този път това е така преднамерено. Както WDR отбелязва, „В много страни реакцията на кризата включваше мащабни мерки за облекчаване на дълга, като дългови мораториуми и замразяване на кредитната отчетност“. Много от тези политики са безпрецедентни. Никой не знае какво ще бъде разкрито, когато опрощаването на дългове достигне необходимия си край. Но комбинацията от намаляващата правителствена подкрепа и мащабът на непогасения дълг със сигурност ще генерира скокове в необслужваните заеми. Последното от своя страна ще отслаби кредитирането, инициирайки негативен цикъл в реалната икономика. Това, което е вярно в рамките на държавите, е още по-вярно между тях, с изключението, че длъжниците не могат да се справят с външния дълг без чужда помощ.

Основната препоръка на WDR е да се адресират директно лошите дългове. Както казва Рейнхарт, „ранното откриване и бързото разрешаване на икономически и финансови нестабилности може да направи разликата между стабилно икономическо възстановяване и такова, което се колебае – или по-лошо – забавено такова. Но тогава правителствата неизбежно ще открият, че част от загубите ще паднат върху собствените им слаби баланси, което ще влоши проблемите с държавния дълг.

Историята на управлението на необходимото преструктуриране на държавните дългове е много лоша. Средно процесът е отнемал около 8 години. Междувременно икономиката и хората страдат. В общ интерес е бързото разрешаване на непосилните дългови ситуации, като така се позволи на страната да се върне към растеж. За съжаление, това не е в индивидуален интерес на всеки. Този проблем се влоши, тъй като съставът на кредиторската общност се промени, особено с далеч по-големите роли днес на частния сектор и Китай: през 2019 г. 59 на сто от дълговете на развиващите се страни бяха към частния сектор, а на Китай се падаха 5 процента. Китай държи цели 11% от дълговете на страните с ниски до средни доходи. Неговите вложения най-малкото трябва да станат много по-прозрачни, отколкото са сега.

В идеалния случай щяхме да разполагаме с механизма за преструктуриране на държавни дългове, предложен от МВФ преди две десетилетия. При липсата му ще ни трябва убеждаване от международни организации и водещи правителства. В средносрочен план дълговите контракти трябва да станат по-гъвкави, отколкото са. Каквато е ситуацията в момента, необходимите преструктурирания на дългове ще бъдат продължителни и объркани.

Възстановяването от пандемията ще бъде бавно в много развиващи се страни, които нямат медицински и финансови средства, за да се справят подобаващо с нея. Освен това сега трябва да очакваме по-високи лихвени проценти в САЩ и другаде. Това почти сигурно ще генерира непропорционални увеличения на рисковите спредове по ДЦК, както и обръщане на капиталовите потоци. Единствената добра новина за много от тези държави са високите цени на суровините.

Водещите регулатори трябва да признаят рисковете, особено финансовите такива за едно наистина глобално възстановяване. Загубено десетилетие за множество бедни страни би било безотговорно. То също би влошило заплахата от социална и политическа нестабилност. Предупреждението е налице.