Ако инфлацията се забавя благодарение на добре проведена политика, това е нещо добро. Ако обаче инфлацията спада, защото растежът се забавя, това е определено лошо. Развиващите се пазари не само се забавят в сравнение с развитите. На много места производството се свива рязко. В Бразилия например се очаква растежът на БВП да се забави от 4,7% през 2021 г. на 0,3% през тази година, според проучване на икономистите на централната банка на страната.
Една от причините за забавянето е дългът. Богатите страни, водени от САЩ, хвърлиха всичко възможно срещу пандемията, когато тя удари, наливайки трилиони долари в икономиките си в опит да стимулират активността и да подкрепят предприятията и населението в затруднение. Развиващите се страни успяха да направят много по-малко. Подкрепата, която тези страни предоставиха, беше до голяма степен финансирана от дълг - станал по-евтин за някои правителства.
Данните, събрани от Fitch, показват, че средното ниво на държавния дълг спрямо БВП в 80 нововъзникващи пазара нараства от малко под 50% през 2019 г. до повече от 60% през 2020 г. – огромно увеличение за една година.
Проблемът е особено остър за 50-те по-малки икономики, които Fitch оценява, където не само нивата на дълга са по-високи, но делът на дълга в чуждестранна валута е много по-голям, отколкото в 30-те най-големи икономики. Това оставя тези икономики, които като цяло са по-слаби, особено изложени на рисковете от поскъпващия долар.
„Колкото повече дълг имате и колкото повече дълг в чуждестранна валута държите, толкова повече нарастващите лихвени проценти в САЩ и силният долар ще навредят“, казва Паркър.
Ситуацията допринася за далеч по-рискова картина за инвеститорите. Въпреки широката устойчивост, натрупана през последните години, финансовите буфери на много икономики са ерозирали от пандемията. Това, както и по-бавният темп на икономически растеж, води до трупане на дълг. Тези дългове спират растежа, като отслабват публичните финанси и намаляват наличния капитал за обществени блага и инвестиции. Това заплашва да остави наследство от фискални затруднения, чието разрешаване може да отнеме години.
Водещ източник на растеж за развиващите се икономики традиционно е глобалната търговия. И тя обаче затъва в проблеми. След силното, движено от търговията, възстановяване за много страни през миналата година се очаква рязко забавяне на търговията през 2022 и 2023 г., тъй като натрупаното търсене се разсейва, според Световната банка. Някои страни, например ЮАР, успяха да се възползват от нарастващия износ на суровини през 2021 г. Други обаче, особено в Латинска Америка, не успяха да преодолеят местните трудности - социални, политически или икономически.
Особено проблематично е забавянето в Китай, който в продължение на много години е най-големият двигател на икономическата експанзия за други развиващи се страни. Промяната на приоритетите в Пекин означава, че бъдещият растеж ще бъде както по-бавен, така и по-малко зависим от вноса. Това ще нанесе сериозен удар по тези, които разчитат на китайското търсене.