Рисковете пред развиващите се пазари се увеличават

На хоризонта се очертават по-високи лихви в САЩ и по-силен долар, което ще направи дълговете на тези държави трудни за обслужване и ще свие инвестициите

16:53 | 16.02.22 г.

Снимка: Dado Galdieri/Bloomberg

Въпреки че по-големите държави не са изложени на непосредствен риск от неизпълнение на дълговете, много от тях претърпяха влошаване на кредитните условия. През 2020 г. Fitch издаде рекордните 45 понижения на държавен рейтинг, засягащи 27 от 80-те нововъзникващи пазара, за които изготвя рейтинги, включително Мексико и Южна Африка. Агенцията понижи рейтинга на Турция миналата седмица.

Това е лоша новина не само за инвеститорите. Притокът на чуждестранен капитал към нововъзникващите пазари от 80-те години на миналия век допринесе за намаляването на бедността и разширяването на обхвата на средната класа в световен мащаб. Ако чуждестранният капитал продължи да се свива, страните с най-голям потенциал за растеж ще пострадат, както и тяхното население.

„Две години след пандемията проблемите [на дълга, инфлацията и бавния растеж] се увеличават“, казва Ребека Гринспан, генерален секретар на Конференцията на ООН за търговия и развитие.

Изгледите все пак не са съвсем мрачни. Много развиващи се икономики днес са в много по-добра позиция да издържат на подобни трудности, отколкото някога са били. В миналото постоянните и дълбоки дефицити по текущата сметка правеха държавите уязвими на външни шокове и зависими от чуждестранно финансиране.

Сега като цяло нововъзникващите пазари имат излишък по текущата сметка. Много страни, включително Бразилия, Южна Африка и Индия, разполагат със значителни резерви от чуждестранна валута и дълбоки местни капиталови пазари, които предлагат защита от колебания във валутните курсове и от апетита на чуждестранните инвеститори към риск.

За износителите на суровини и стоки международните цени се движат в тяхна полза. Въпреки че големите страни, сред които Индия и Бразилия, пострадаха ужасно от пандемията, много по-малки държави, особено в Африка на юг от Сахара, се справиха много по-добре с общественото здравеопазване и икономическите последици от кризата, отколкото се смяташе, че са способни.

Толкова много чуждестранни инвеститори се оттеглиха от акциите и облигациите на нововъзникващите пазари, че има малък риск от още масирани разпродажби, а цените паднаха достатъчно ниско, за да изкушат някои да инвестират отново. Някои мениджъри на активи дори прогнозират страхотна година на развиващите се пазари.

Инвеститорите в инструменти с фиксиран доход също имат причини да бъдат щастливи. Докато светът чака Федералният резерв на САЩ да започне да повишава лихвите след март, за да овладее бързо нарастващите цени, централните банки на много нововъзникващи пазари вече са далеч пред него. Русия, Бразилия и много други започнаха да повишават лихвите преди почти година. Те не могат да си позволят лукса да чакат да видят дали покачването на цените на храните и горивата ще се окаже временно, или дълготрайно.

Историята на бърза инфлация в няколко от тези страни принуди политиците да действат бързо. Бразилия например постоянно увеличава лихвения си процент от 2% през март миналата година до 10,75% днес. Очаква се той да достигне връх от 12%, преди да бъде намален отново към края на тази година. Инфлацията на потребителските стоки, надвишаваща 10%, се очаква да се забави до 5,5% за същия период.