Затруднените страни не трябва да се бавят с преструктурирането на дълговете си

Въпреки възстановяването на световната икономика от пандемията, много развиващи се страни се приближават до дефолт (неизпълнение) по дълговете си. Уроците от историята сочат, че те не трябва да отлагат твърде дълго това решение, пише за Financial Times Саймън Хинриксен, портфолио мениджър в Sampension и гостуващ сътрудник в London School of Economics.

Цената на държавния дефолт може да бъде значителна, но зависи решително от това как и защо се случва. При „твърд” (или едностранен) дефолт, когато страната не желае или не може да плаща, икономическият растеж може и често се влошава. Рискът от последващи ефекти върху валутата или банковата система в тези ситуации е висок.

Но много държавни дефолти се договарят (така наречените меки дефолти), при които икономическата цена често е далеч по-малка. Наскоро Еквадор и Белиз предприеха успешно преструктуриране на държавния си дълг, след което достъпът им до пазара беше възстановен. Политическата последица от дефолта може да бъде значителна, но няма полза от забавяне на неизбежното. Всъщност продължаващото изплащане на непосилни дългове крие много по-големи политически рискове.

Ако страните се преструват, че ще върнат дълга си, много по-вероятният резултат е да изгорят ценни парични резерви, което би затруднило евентуалното преструктуриране. Такова погасяване дава предимство на определени кредитори пред други и затруднява постигането на справедливо споразумение по-късно. По-малкото парични резерви неизбежно означават, че кредиторите ще трябва да приемат по-висок процент на отписване на вземанията си, което води до по-високи лихвени проценти през следващите години.

На един сериен дефолтьор като Аржентина му е по-трудно да емитира нов дълг, но това до голяма степен се дължи на структурните икономически проблеми, неуспешните спасителни финансови операции и нежеланието за отписване на съществуващия дълг. Основният проблем е невъзможността за генериране на износ – недъг, който Аржентина споделя с много други страни, и нещо, което не е адресирано в проекта за предстоящо преструктуриране на 44,5 милиарда долара дълг към МВФ, произтичащ от спасителната програма за страната от 2018 г.

Скорошните програми на МВФ в Кения, Шри Ланка, Пакистан и Еквадор предполагаха ръст на експорта, който е много над историческите тенденции. Тези оптимистични допускания не се осъществиха. Ако страните не разполагат с достатъчно приходи от износ, е трудно да обслужват все по-големи дългови тежести - тежести, които са достатъчно големи, за да причинят структурни проблеми в много части на развиващия се свят.

Общата рамка на Г-20 за третиране на дълговете предложи начин за спиране на плащанията и обсъждания между официалните кредитори и длъжниците, но и липсваше механизъм за прилагане, който да включи частните кредитори. Това беше само малка стъпка в правилната посока.

Желанието да не се прекъсват лихвените плащания, с надеждата за икономическо чудо, е силно, но изпълнението на дългови договори не е без риск, защото парите, които отиват за обслужване на дълга, не могат да се използват за продуктивни вътрешни инвестиции.

Виждаме това в следвоенни периоди. Победителите често са налагали големи военни репарации на губещата страна, които са били изплащани на висока икономическа и политическа цена.

Облигациите на много държави се търгуват на нива, които показват висока вероятност от преструктуриране на дълга - Шри Ланка, Пакистан, Ливан, Етиопия, Замбия, Салвадор и Аржентина са пример. Всички те са осъществили някаква форма на контакт с облигационери, двустранни кредитори или МВФ. Всяка от тези страни има своите икономически проблеми, но общото е липсата на износ срещу твърда валута, която е съизмерима с дълговото им бреме. Повече страни вероятно ще се присъединят към списъка, ако Федералният резерв на САЩ затегне паричната политика, както се очаква, Китай се забави или глобалната търговия се свие.

Голяма част от света се нуждае от капитал за финансиране на зелени инвестиции, но дългът трябва да бъде устойчив и да не оставя страните да изнемогват от едно лихвено плащане до друго.

Преструктурирането на държавния дълг на Белиз показа, че има място за творчество и печеливши сделки за всички засегнати страни. Това повиши устойчивостта на дълга на страната, докато кредиторите получиха приемлива сделка, като части от приходите отиват за устойчиви проекти. Не е полезно да се предполага, че всеки може да намери изход от неприятностите чрез износ. Настоящите структурни икономически проблеми трябва да бъдат адресирани, но не чрез принудително изплащане на очевидно непосилни дългове.