Популизмът може би губи влиянието си върху пазарите

Действията на правителствата в отговор на пандемията през 2020 и 2021 г. приличаха на заграбването на власт в периода 2007-2009 г. Но според доклада на Кеймбридж те изглежда са имали обратен ефект. Вместо да предизвикват популистка реакция, тези действия може да са убили популизма. Въпреки всички критики на ръководители от общественото здравеопазване, пандемията изглежда обединява хората около обща човешка кауза. Счита се, че популистките лидери са управлявали неправилно нещата. Лидерите от традиционния елит се разглеждат като неуспешни и често се провалят, но правят най-доброто, което могат и заслужават подкрепа.

Трудно е да се види това при четене на американските антиваксърски заглавия от рода на „Спрете кражбата“ и силно партизанската безизходица във Вашингтон, но световните проучвания, правещи сравнение с нагласите от 2019 г., показват, че тези неща са предсмъртни агонии от миналото, а не на бъдещето. Както през 2007-2009 г., заглавията могат да бъдат подвеждащи, а страничните събития да показват важните индикатори.

Други заглавия сочат, че пандемията е увеличила неравенството. Макар че според някои измерители това изглежда е вярно, популистите могат да използват само неравенството между различни групи - фермери срещу градски промишлени работници, работници срещу собственици, наематели срещу наемодатели, една расова или етническа група срещу друга. Пандемията изглежда изигра роля в посока изравняване в целия свят. Други неравенства, измерени върху статистически категории, а не групи със силна социална идентичност, може да се увеличават, но те не могат да бъдат използвани за придобиване на политическа власт.

Кеймбриджкият доклад не е изцяло оптимистичен. Успоредно с упадъка на популизма изглежда има нарастващ вкус към авторитарни лидери и намалено зачитане на гражданските права и демокрацията. Макар че това е лоша посока, ще отнеме няколко години - ако изобщо - това да се превърне в толкова голям проблем, колкото напълно зрелия, бушуващ популизъм от 2010-те. А и голяма част от този уклон може да изчезне, ако пандемията отслабне и военните конфронтации се охладят.

Сценарият, очертан от доклада, изглежда добър за облигациите и валутите, по-малко за акциите. Въпреки всички икономически щети от популистките политики като мита, имиграционни ограничения и антибанкови политики, 2010-те години бяха страхотно време за фондовия пазар. Войната, и заплахата от нея, означава оръжие. Обуздаването на елита е форма на дерегулация. Партизанската безизходица затруднява повишаването на данъците и усилва гласа на големите компании. Един авторитарен консенсус сред елита вероятно ще наложи рецепти като по-високи данъци, особено върху инвеститорите и компаниите, силен екологичен контрол, по-високи заплати и обезщетения за работниците и повече ограничения върху кредиторите и наемодателите. Въпреки че тези политики съдържат ползи за някои групи, те обикновено са отрицателни за инвеститорите в акции.

Повечето инвеститори днес са фокусирани върху защитата си от последствията от популизма и партизанството: инфлация, конфискация, правителствени дефолти, война и търговски ограничения. Това са реални рискове, но такъв е и обратното - авторитарен глобален консенсус с малко зачитане на правата и изборите. Инвеститорите трябва да внимават да не водят последната война.