Това е състоянието на играта. Единственият въпрос е как трябва да реагират САЩ. Отборът на статуквото трябва да се откаже от доста арогантната идея, че САЩ могат да се върнат към ерата на Клинтън или че електоратът го иска. САЩ трябва да изработят подходяща за днешното време търговска политика. Отправната точка трябва да бъдат целите. Вместо просто да сключват нови търговски сделки без конкретно разбиране за това как те са свързани с днешната геополитическа реалност, САЩ трябва да се запитат „каква икономика искаме да изградим“.
Новото уреждане трябва да бъде икономически справедливо и геополитически сигурно, с равнопоставени условия за бизнеса от всякакъв размер, по-добри заплати и екологични стандарти, устойчиви вериги за доставки и процъфтяващо промишлено производство. Това е особено важно за иновациите в индустрии като полупроводниците, където компаниите се учат чрез производството.
След като основните цели са налице, администрацията може да формулира последователни политики и да изработва стратегически търговски сделки. Точно това прави Китай. Всъщност той отива по-далеч, включвайки търговията като част от много по-голяма икономическа визия, която се измерва с десетилетия, а не с тримесечия - или както беше при предишния президент на Америка, с туитове.
Този вид планиране отгоре-надолу е сложно, рисковано и неподходящо за САЩ. Но това не важи за по-стратегическото мислене за един нов свят. „Търговията е инструмент“, казва Лори Уолъх, търговски адвокат, който ръководи програмата Rethink Trade в American Economic Liberties Project, аналитичен център, фокусиран върху разсейването на концентрациите на икономическа сила. „Тази администрация формулира цели като създаване на добри работни места за работници със и без висше образование, и укрепване на икономическата устойчивост“, добавя тя, „като нашите търговска политика и сделки трябва да способстват, а не да вредят на това“.
Един навременен пример са споровете около Закона за конкуренцията в Камарата на представителите и Закона за иновациите и конкуренцията в Сената. И двата законопроекта подкрепят повече местно производство на чипове и изграждане наново на критични вериги за доставки. Но законопроектът в Камарата има по-задълбочен анализ на и подход към офшорирането на стоки и капитал, по-добра защита на околната среда и по-силна помощ за приспособяване на търговията. Това е от решаващо значение за демократите, за да избегнат грешките от ерата на Клинтън, когато прокарваха неограничена търговия без адекватна подкрепа за онези, които губеха работата си, някои от които започнаха да подкрепят Доналд Тръмп. За демократите това беше най-опустошителният политически избор през последните две десетилетия.
Бих могла да продължа. Има много несъответствия между целите и инициативите на Белия дом като „Купувайте Америка”, което всъщност означава купувате Америка плюс 60 други страни с най-разнообразни икономики и политически системи, или в това как мислим за паназиатската търговия и сигурност. Въпросът е, че САЩ нямат нова, обединяваща теория за търговската политика в нашата пост-неолиберална ера. Има нужда от такава, сега.