Фед е изправен пред обичайните предизвикателства от 70-те години насам

И накрая, Фед ще се тревожи за чувствителността на икономиката към нарастващите лихви, след като той беше принуден бързо да обърне курса след затягането през 2018 г. Взети заедно, тези обстоятелства стимулират Фед да остане по-разхлабен за по-дълго по отношение на паричната политика, което оставя място за по-укрепен инфлационен цикъл.

Докато Фед и други централни банки вероятно са загрижени за повишената чувствителност към затягането на политиката им, съществува логична вероятност икономиката да е по-малко чувствителна към повишаване на лихвените проценти, отколкото предполага скорошният опит.

Подобряването на балансите на домакинствата, особено на тези от средната класа, предполага по-голяма степен на устойчивост на паричното затягане. И като се има предвид нарастването на инфлацията, има повече възможности за повишаване на номиналните лихви без затягане на условията в реално изражение.

Пренасяйки този набор от условия напред, намалената икономическа чувствителност към покачване на лихвените проценти, съчетана с предпазлив подход към повишаването им, би добавила към риска от изоставане на мерките, последвано от по-значително затягане с още по-голямо въздействие върху икономиките и пазарите по това време.

И така, какъв обем от действия трябва да предприемат монетарните власти, и колко бързо? Предвид сегашната ниска безработица, за да се постигнат целевите нива на инфлация, затягането трябва да забави растежа на номиналното търсене до ниво, умерено над растежа на работната сила плюс производителността.

Това ще изисква комбинация от източване на резерви, държани от банките във Фед, и повишаване на реалните лихвени проценти. То също ще изисква по-високи лихвени проценти спрямо това, което е калкулирано от пазара, и увеличаване доходността на краткосрочните облигации спрямо дългосрочните. Този процес, разбира се, е „танц” по отношение на развиващите се условия, но това биха били важни критерии.

За инвеститорите тези обстоятелства създават два уникални риска спрямо последните четири десетилетия. Първо, съществува риск стойността на активите да падне в реално изражение поради устойчивото нарастване на инфлацията. Второ, има риск централните банки да изостанат още повече от движението на инфлацията и да се наложи агресивно да наваксват.

В много краткосрочен план продължаващата хлабава парична политика би имала благоприятни ефекти в рамките на икономическия преход в средата на цикъла. Но твърде голямото забавяне може да означава, че стимулите са прекомерно удължени. Дългосрочният риск е Фед да изостане със затягането и след това да е принуден да наваксва чрез много по-мощна реакция.