Фед закъснява със затягането на политиката си

Силният пазар на труда се проявява и в бързото нарастване на номиналните доходи, като общото възнаграждение за цивилни работници е над нивото отпреди пандемията. И все пак реалните заплати през декември 2021 г. бяха с 3,6 на сто под тенденцията. Това се дължеше на факта, че годишната инфлация на потребителските цени достигна 7 на сто, най-високият темп от четири десетилетия. Дори основната инфлация (без волатилните цени на храните и енергията) достигна 5,5% на годишна база. Освен това, противно на убеждението, че това се дължи само на няколко елемента, IIF показа, че инфлацията е над 2% при над 70% от компонентите в претегления индекс. Това покачване на цените не е ограничено явление.

Темпът на нарастване на цените на най-оскъдните артикули ще се забави и много цени дори ще спаднат. Но това няма да е достатъчно. Една от причините е, че засегнатите предприятия и работници ще се стремят да възстановят загубите си, рискувайки инфлационна спирала. Друга е, че политиката все още е агресивно разхлабена, като се имат предвид текущите покупки на активи и основната лихва на Фед от 0,25%. Каквито и да са смущенията в предлагането, централната банка все пак трябва да калибрира политиката си спрямо търсенето. Въпреки това Фед продължава щедро да раздава от купата с пунша, въпреки че партито се превръща в оргия.

Освен това, като се имат предвид „дългите и променливи забавяния“ във връзката между паричната политика, икономиката и инфлацията, описани от Милтън Фридмън, е трудно да се повярва, че Фед е близо до позицията, на която трябва да бъде днес. Самият Фед е съгласен: затягането е напът. Но въпросът е дали той все още може да обуздае инфлационната спирала и да поддържа очакванията стабилни, без да се налага да причинява рецесия. Това ще бъде изключително трудно за изпълнение. Регулаторите просто не знаят достатъчно за икономиката след пандемията, за да калибрират необходимите промени в политиката, особено след като очевидно са много закъснели.

В този контекст декемврийските прогнози на борда на Фед са объркващи. Средната гледна точка е, че инфлацията на основните потребителски цени ще се забави до 2,7% тази година и 2,3% през 2023 г., тъй като нивото на безработица се стабилизира на 3,5%. Междувременно прогнозата за основната лихва е между 0,6% и 0,9% тази година и между 1,4% и 1,9% през 2023 г. (ако игнорираме трите най-високи и най-ниски индивидуални очаквания в борда). Трябва да отбележим, че тези прогнози са под собствената оценка на Фед за неутралния лихвен процент, който се смята че е 2,5 на сто. Освен това предполагаемите реални лихвени проценти са отрицателни. Вероятно членовете на борда вярват, че агресивните продажби на активи ще осигурят необходимото затягане чрез по-високи дългосрочни лихвени проценти. Като алтернатива, те би трябвало да вярват, че икономиката и инфлацията ще се стабилизират гладко, въпреки че паричната политика остава експанзионистична през цялото време.

Това би било безупречна стабилизация. Възможно е регулаторните настройки, активирани по време на най-тежката част от криза с Covid, да имат смисъл и днес. Възможно е също така планираното затягане да осигури стабилен растеж и плавно намаляване на инфлацията. Но и двете хипотези са малко вероятни.