Битката за енергийните ресурси може би едва започва

Начинът, по който преходът към възобновяеми енергийни източници ще промени геополитическия ред, е сред най-интересните аспекти на трансформацията. Всъщност, промените вече са започнали.

Подобно разместване настъпи след появата на изкопаемите горива, които през по-голямата част от миналия век обуславяха отношенията между страните. По същия начин сега битката за ресурсите, необходими за намаляване на емисиите въглероден диоксид, ще излъчи победители и победени и вероятно ще наруши някои от съществуващите баланси, пише италианското издание "Интернационале", цитирано от БТА.

Като цяло анализаторите са склонни да смятат, че страните, които са изградили външната си политика върху продажбата на петрол и природен газ, ще загубят позиции на международната сцена за сметка на тези, които разполагат с необходимите за енергийния преход суровини и успелите да се възползват от тях.

По-добре би било обаче да не се правят прибързани оценки, тъй като по-нататъшното развитие ще зависи от серия фактори, които в момента трудно могат да бъдат предвидени, препоръчва американското списание "Форин афеърс". Сред тях са промените във веригите за доставки, въвеждането на нови технологии, откриването на нови залежи. Не бива да се забравя също така, че този процес ще бъде много дълъг.

Така наречените петролни страни ще имат период на положително развитие, преди да започне упадъкът им, тъй като първоначално изкопаемите горива "ще съжителстват" с възобновяемите източници, осoбено за да осигурят растежа на развиващите се страни.

Освен това е много вероятно свят, уповаващ се на възобновяемите източници, да бъде по-стабилен и по-сигурен от сегашния, твърдят привържениците на чистата енергия. Периодът на преход през следващите 30 години ще бъде белязан от безпрецедентни сътресения в глобалния баланс, в динамиката на властта и в състоянието на отделните страни.

Идеалният партньор

Сблъсъкът между големите сили за контрола върху необходимите ресурси, които са нужни, за да се развият и започнат да функционират чистите технологии, вече започна и, както изглежда, САЩ не са са в добра позиция. Вестник "Ню Йорк таймс" публикува обширен обзор за Демократична република Конго, от която в момента идват половината от световните доставки на кобалт, използван за батерии за електрически автомобили. Статията хвърля светлина върху корумпираността на местните политици, ужасните условия на труд и щетите върху околната среда, но отбелязва и "упадъка" на Вашингтон на международната сцена.

Връзките между двете страни винаги са били много тесни. През втората световна война САЩ се обръщат към Конго, за да се снабдят с необходимия уран за направата на атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Впоследствие похарчват десетки милиарди долари, за да защитят находищата на минерали в страната.

Поредица от грешни избори в началото на новия век обаче променя ситуацията. Американската компания Freeport-McMoRan, която контролира конгоанските рудници, решава да заложи основно на петрол, похарчвайки 20 милиарда долара, за да купи две компании от сектора. Когато цената на петрола се срива, групата потъва в дългове и през 2016 година е принудена да продаде най-голямата мина за кобалт в страната. Единствените потенциални купувачи са две китайски дружества, подкрепени с инвестиции от Пекин. Едното от тях придобива рудника за 2,5 милиарда долара.

Администрацията на президента Барак Обама си дава сметка, че кобалтът се превръща в основен ресурс в световната икономика и САЩ са на път да изостанат, но не разполага нито с възможността, нито с желанието да попречи на достъпа на Китай до сектора, отбелязва изданието. В този момент основните икономически ресурси и политически усилия на Вашингтон са насочени към войните в Афганистан и Ирак и операциите срещу "Ислямска държава".

После в Белия дом пристига Доналд Тръмп с обещанието отново да възроди въглищата. Едва встъпил в длъжност, той анулира всички мерки за ускоряване на прехода към електрически автомобили, давайки допълнително предимство на Китай. В момента Пекин контролира 15 от 19 кобалтови рудника в Конго.

В средата на ноември сегашният президент на САЩ Джо Байдън призна при посещение на завод на General Motors в Детройт, че Пекин печели състезанието при електрическите автомобили.

"Нещо се обърка по пътя. Китай е пред нас", каза той, за да добави предизвикателно впоследствие, че нещата ще се променят.

Търсене на литий

Надеждите на САЩ да си върнат изгубеното зависят в голяма степен от това, което ще успеят да открият под пустинята на север от щата Невада. Според оценките в този район, известен като "Тaкър пас", се намират най-големите резерви на литий в Северна Америка, пише френският в. "Монд". Подобно на кобалта, литият е от огромно значение за енергийния преход. Той се използва за вятърни турбини, соларни панели и най-вече за батерии за електрически автомобили. В момента половината от доставките на литий идват от Австралия, а останалата част - от Китай (17 процента), Чили (22 процента) и Аржентина (8 процента).

САЩ, които разполагат с около 10 процента от световните резерви, имат само един рудник в Силвър Пийк, близо до Невада, и добиват почти 5000 тона годишно. Това е незначително количество спрямо световното производство, равняващо се на 82 000 тона през 2020 година. Вашингтон изостава и в производството на литиевойонни батерии - в Китай са разположени 107 от общо 142 фабрики в света, а в САЩ - само девет, въпреки че страната е износител на електрически автомобили.

Байдън се опитва да обърне тенденцията. След като пое властта, той подписа два декрета. Единият предвижда до 2030 г. половината от продаваните нови автомобили в САЩ да са електрически, а другият цели да подобри управлението на литиевите залежи и да развие промишлеността за производство на батерии.

В тази връзка резервите в "Такър Пас" са от ключово значение. Според Lithium Americas), компанията, която ще реализира проекта, след като влезе веднъж в режим на експлоатация, рудникът ще задоволява една четвърт от световното търсене на литий и ще осигури батерии за един милион електрически автомобила, посочва "Интернационале".

Екоактивисти от Невада се противопоставят на проекта, убедени, че няма смисъл да се жертва незамърсена територия в името на екологичния преход. Според тях мината ще направи околните земи необитаеми за растения и ще застраши редица животни. Освен това дейността по извличането на минералите може да замърси водите с опасни метали като арсен, антимон и уран, твърдят екозащитниците.