Спасител или разрушител е ядрената енергия за обществото?

Това също би навредило значително на и без това оскъдните водни източници в съседните Казахстан и Таджикистан. Худжанд, вторият по големина град в Таджикистан, е само на 200 км от предвидената строителна площадка. Въпреки силната съпротива от страна на местните и съседните общности узбекското правителство упорито настоява за изграждането на тези реактори.

От добива на ресурси до обработката на отпадъците целият ядрен цикъл изисква стабилни политически и обществени условия. В исторически мащаб обаче мирът в Европа е изключение. Следователно е нормално да се чудим дали сегашните условия ще се запазят до края на този век. Това е истински цивилизационен проблем, тъй като отпадъците ще продължат да бъдат опасни за периоди, които вероятно ще продължат по-дълго от човешките цивилизации. 

Последният пример за ядрена опасност, свързана с конфликт, е от октомври 2020 г., когато Азербайджан заплаши да бомбардира арменската електроцентрала “Мецамор”. Ако това беше станало, атаката щеше да има катастрофални последици за страните от региона (Русия, Грузия, Турция, Иран и дори Азербайджан).

В цяла Европа се зараждат инициативи за противопоставяне срещу изграждането на нови ядрени реактори и свързаните с тях селища по границите. Австрийската група PLAGE, например, посочва, че макар Австрия да гласува против ядрената енергия на референдум от 1978 г., тя е заобиколена от реактори, разположени на 40 до 180 километра от границата ѝ: АЕЦ „Гундреминген“ (Германия), АЕЦ “Темелин” и АЕЦ “Дуковани” (Чехия), АЕЦ “Богунице” и АЕЦ “Моховице” (Словакия), АЕЦ “Кръшко” (Словения), АЕЦ “Пакш” (Унгария), както и АЕЦ “Лайбщат”, АЕЦ “Безнау” и АЕЦ “Гьосген” (Швейцария).

Първи и втори реактор на АЕЦ “Безнау” са въведени в експлоатация съответно през 1969 и 1971 г. и се управляват с неограничен оперативен лиценз, което води до увеличаване на риска с всяка изминала година. PLAGE също така разкритикува съществуващите европейски договори, преди всичко ЕВРАТОМ, съгласно които всички страни членки на ЕС отделят средства за ядрени изследвания, независимо дали експлоатират такива електроцентрали или не.

В момента ядрената индустрия обявява ренесанс, за да „спаси климата“. Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) до 2050 г. трябва да бъдат инсталирани нови ядрени мощности с общ капацитет от 715 гигавата. Това би означавало изграждане на 600 до 700 нови реактора, увеличавайки значително съществуващия риск от инциденти и добавяне на икономическа тежест върху държавите, които планират денуклеаризация.

От десетилетия не е имало ядрен ренесанс – което предвещава драматични финансови последици за сектора. Компанията за изграждане на атомни електроцентрали Westinghouse, исторически най-големият концерн в тази област в света, фалира. Управлението на т.нар. „лидер на световния пазар на ядрената енергия” Areva беше поето от френската държава, за да избегне неплатежоспособност, след като натрупа 10,5 милиарда евро загуби за шест години. Цели национални ядрени програми са отменени поради финансови причини – в Чили, Индонезия, Йордания, Литва, Южна Африка, Тайланд и Виетнам.

По света възобновяемите енергийни източници вече са значително по-евтини от ядрената енергия. В богатата на петрол Саудитска Арабия 600-мегаватовата фотоволтаична централа ще осигурява евтина електроенергия.

Междувременно ядрената енергия струва поне десет пъти повече, а тежестта от изхвърлянето на ядрени отпадъци и рисковете от ядрена авария се прехвърлят върху обществото.