Спасител или разрушител е ядрената енергия за обществото?

Обявеният ренесанс на ядрената индустрия по отношение на борбата срещу изменението на климата предвижда изграждане на 600 до 700 нови реактора по целия свят, което значително би увеличило риска от инцидент с трансгранични последици, пишат за Euractiv Хорст Хам, редактор на германското списание Natur (1996-2014 г.), и Шарлоте Мижон, говорител на Sortir du nucléaire. 

Съществува голямо несъответствие между енергийната политика, въпрос на национален суверенитет, и непропорционалните трансгранични въздействия на ядрената енергия. Най-красноречива илюстрация за това е катастрофата в Чернобил. След разпадането на четвърти реактор в украинската електроцентрала, радиоактивен облак преминава през половината Европа. 35 години по-късно наличието на цезий-137 все още е значителен проблем в Южна Германия. Следи от радиоактивност в различна степен все още се регистрират в горния слой на молизолите (почва, покриваща големите равнини - бел.ред.), както и в животните, които пасат там.

Мюнхенският институт по околна среда установи, че месото от дива свиня често е силно замърсено.  6 килограма такова месо съдържа 3000 бекерела на килограм (Bq/kg) цезий-137 и представлява радиоактивна доза, еквивалентна на 12 рентгенови снимки на бял дроб. Месо с 600 Bq/kg или повече трябва да се изхвърли; обаче то често се продава без да е тествано.

Мюнхен се намира на 1374 километра от Чернобил, което показва, че опасностите, породени от атомните електроцентрали, не се ограничават до географски свързаната с тях територия. Все пак колкото по-малко е разстоянието, толкова по-голяма е опасността. Все още има 443 работещи ядрени реактора в световен мащаб, 126 от които се намират в Европа. В списъка влизат и белгийските АЕЦ “Доел” и АЕЦ “Тианж”, които трябваше да бъдат спрени през 2015 г. поради достигането на края на техния жизнен цикъл.

„Въпреки многократните инциденти и хилядите пукнатини в съдовете под налягане към реакторите, белгийското правителство най-накрая реши да удължи експлоатационния им живот до 2025 г.“, оплаква се Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland (BUND), германска неправителствена организация, посветена на опазването на околната среда. Удължаването на експлоатационния живот на съоръженията е факт, въпреки че Белгийският конституционен съд изтъква, че това решение не е подкрепено от оценка на въздействието върху околната среда.

Анализи на Института за проучване на биосферата относно рисковете от разпространение на радиация в цяла Европа показват многобройни и значителни въздействия върху околната среда. Към тях трябва да добавим често подценяваните последици от експлоатацията на урановите мини. Ядреното електричество води до замърсяване на чужди територии, което подчертава една твърде позната асиметрична връзка.

По-голямата част от тези операции се извършват в Африка и Централна Азия, или когато са в развитите страни, те са разположени на териториите на коренното население (Канада, Австралия).

Въздействието на преработката на ядрено гориво също често се пренебрегва. Това, което предизвика скандал във Фукушима – изхвърлянето на замърсена вода – се случва всеки ден в сърцето на ЕС. Следи от това замърсяване могат да бъдат намерени чак в Дания, която по ирония на съдбата избра да се откаже от ядрената енергия.

Използването на вода също е една от ахилесовите пети на ядрената енергия, както се вижда от спирането на френската АЕЦ “Шо” през септември 2020 г., за да се избегне прекомерната употреба на вода от река Маас. Същото важи и за планираната за изграждане атомна електроцентрала в Джизак (Узбекистан). Тя ще отделя 88 000 куб. метра отпадъчни води годишно и пряко застрашава системата от сладководни езера Айдар-Арнасай – обект с международно значение съгласно Рамсарската конвенция за влажните зони.