Забавящият се растеж в Китай е самопричинен

Според повечето международни стандарти икономическият ръст на Китай от 4% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година е доста солидно представяне. Но макар че беше малко над прогнозите на повечето анализатори, това беше най-бавният темп на експанзия за последните 18 месеца - спад спрямо растежа от 6,5% през същия период на 2020 г. Като цяло брутният вътрешен продукт нарасна с 8,1% през 2021 г. Евентуалното продължително охлаждане на китайската експанзия ще има глобално въздействие: според данни на МВФ Китай е с най-голям принос за световния БВП и се очаква да отговаря за повече от една пета от общия глобален растеж през петте години до 2026 г., пише Financial Times в редакционен коментар.

Трябва да се отбележи, че трите основни спирачки на китайската икономика произтичат до голяма степен от правителствената политика. Продължилата с месеци поредица от репресии бе насочена към индустрии като финтех, онлайн образование и развлечения, както и към считаните за обществени злини култура на знаменитостите, игри и женствени модни тенденции.

Слабостта на имотния пазар, който според някои оценки допринася за близо 30% от БВП, произтича от настояването на Пекин, че строителните предприемачи трябва да намалят съотношението на дълга си до „три червени линии“, обявени през 2020 г. Кризата с Evergrande (най-задлъжнялата компания за недвижими имоти в света) и няколко други предприемача тежи сериозно върху строителната дейност.

Третата пречка пред растежа е стратегията на Пекин за „нулев Covid“. Около половин дузина градове вече са обект на частични блокади, тъй като властите се опитват да проследят всеки човек със силно заразния омикрон вариант. Goldman Sachs, която намали прогнозата си за растежа на китайския БВП тази година до 4,3% от 4,8%, посочи подобни ограничения, свързани с коронавируса, като фактор.

Така че забавянето на Китай е поне до известна степен самопричинено. Но е трудно да се представим, че Пекин ще си даде много свобода да облекчи политиките в тези три ключови области. Всеки елемент от репресиите му, от финтех индустрията до онлайн игрите, изглежда отразява твърдо официално убеждение.

Рационализирането на пазара на имоти е мотивирано от правилната оценка, че нивата на дълга са опасно високи. А съмненията относно ефикасността на китайските ваксини срещу Covid до известна степен обясняват позицията на Пекин за нулева толерантност към омикрон.

Независимо от това, Китай трябва да направи нещо, за да съживи икономическата активност, за да опровергае това, което Нин Дзинджъ, ръководител на Националното статистическо бюро, описа като „вътрешна икономика... под тройния натиск на свиване на търсенето, шок в предлагането и отслабване на очакванията”.

В онлайн реч пред годишната среща на Световния икономически форум президентът Си Дзинпин изрази тон в полза на растежа. Той каза, че китайската политика за „общ просперитет“ не е егалитаризъм, а намерение „първо да се направи паят по-голям“ и след това да се разпредели правилно чрез институционални договорености. Народната банка на Китай също изглеждаше загрижена за отслабващия темп на растеж, като понижи важна заемна лихва за първи път от април 2020 г.

По-нататъшното разхлабване може да се извърши по разумен начин; Пекин трябва да отчита, че неговите дългови и имотни проблеми са причинени отчасти от предишен излишък на ликвидност. Пекин може също да засили ангажиментите си с Вашингтон, за да потърси край на търговската война между САЩ и Китай. Вдигането на митата, наложени през 2019 и 2020 г. и от двете страни, ще помогне за ограничаване на инфлационния натиск в САЩ, ще подкрепи търговията и ще зададе по-положителен тон за трансграничните инвестиции, които намаляха през последните три години. Това може да не е достатъчно за стимулиране растежа на китайския БВП, но би било стъпка в правилната посока.