Мениджърите по света имат различни страхове за 2022 г.

Корпоративните ръководители от различни страни имат радикално различни страхове и тревоги за 2022 г. Според доклад на Световния икономически форум, публикуван във вторник, сред най-големите рискове се нареждат пандемията от COVID-19, балоните при активите, екстремните метеорологични условия, киберсигурността и други.

Само 11% от респондентите смятат, че светът ще се характеризира с ускоряващо се глобално възстановяване към 2024 г., показват данните от проучването. Останалите 89% смятат, че краткосрочната перспектива е нестабилна и дори катастрофална. Общо 84% от респондентите изразяват негативни чувства за бъдещето, като са загрижени или притеснени.

В доклада за глобалните рискове през 2022 г. се посочва, че „пандемията от коронавируса е виновна за вариациите в начина, по който икономиките се възстановяват“, както и че неравномерното разпределение на ваксините може да „счупи обществата и да разпали международното напрежение“. Това може да попречи на глобалното сътрудничество по въпросите на изменението на климата, киберсигурността и експлоатацията на Космоса, посочва се още в документа.

Неравномерните траектории на възстановяване може да доведат до появата на различни приоритети и политики в момент, когато обществата и международната общност трябва да си сътрудничат, за да излекуват белезите от пандемията. В някои общества бързият напредък на ваксините, дигиталните скокове и връщането към растежа преди пандемията предвещават по-добри перспективи за 2022 г. и след това. Други могат да бъдат обременени с години, ако не и десетилетия, от борби за прилагане дори на първоначални дози ваксина, борба с цифровото разделение и намиране на нови източници на икономически растеж, посочва се в доклада.

Най-сериозното предизвикателство от пандемията е икономическата стагнация. Макроикономическата перспектива остава слаба, като се очаква световната икономика да бъде с 2,3% по-малка до 2024 г., отколкото би била без пандемията. Цените на суровините, инфлацията и дългът се покачват както в развитите, така и в развиващите се страни, подчертават експертите.

Каролина Клинт, лидер по управление на риска в застрахователния брокер Marsh и съавтор на доклада, коментира, че темата на документа е „разминаване“, отразено в многото различни възгледи на 12 хил. ръководители от 124 страни, които са анкетирани за изготвянето на доклада. „Перспективите пред глобалната икономика са много несигурни и това се вижда от отговорите тази година – те са фрагментирани“, посочва тя.

Докато мениджърите от Австралия, Великобритания и Нова Зеландия казват, че най-голямото им притеснение е киберсигурността, основните притеснения на лидерите на други страни са различни - от балоните при активите до екстремните метеорологични явления, неуспех на действията по отношение на климата, пандемията и геополитическите сблъсъци.

Базираният в Швейцария мозъчен тръст обикновено използва този годишен доклад като завеса за срещата на върха на световния елит в Давос. Форумът наскоро беше отложен за втора година заради пандемията от коронавируса.

Проучването идентифицира най-голямото безпокойство на австралийските бизнес лидери – това е киберсигурността, следвана от екстремни метеорологични явления, неуспех на действията по отношение на климата и инфекциозни заболявания.

Киберсигурността заема челно място сред притесненията на британските и новозеландските ръководители. Повечето мениджъри от Европа посочват неуспеха на действията за климата като риск, който ги тревожи най-много.

Японските ръководители се притесняват най-много от продължителната икономическа стагнация, а корейците – от спукването на балона на активите. Индийските ръководители се опасяват най-много от скъсване на междудържавните отношения, а американските корпоративни ръководители изразяват най-силна загриженост отново за балона при активите.

За китайските корпоративни ръководители най-голяма грижа са екстремните метеорологични явления, но неуспехът на действията за климата заема едва 23-то място в тяхната класация на рисковете.

Клинт изразява изненада, че мениджъри от повече страни не са се присъединили към Австралия и не са поставили киберсигурността на или близо до върха на списъка. „Киберзаплахите се увеличават по-бързо от способността ни ефективно да ги предотвратяваме и управляваме и това е наистина, наистина тревожно“, казва тя.

Световният икономически форум отваря и нова глава за рисковете пред световната икономика, като добавя дейностите в Космоса. Броят на спътниците може да се увеличи повече от шест пъти през следващите десетилетия, което създава риск от сблъсъци и от още милиони опасни отломки. „Планетата всъщност е заобиколена от плаващо сметище от човешки космически отпадъци – изхвърлени части от ракети, счупени спътници, и те се движат около земята с около 17 хил. мили в час“, казва Клинт.

Сблъсъци и щети от отломки могат да нарушат сателитно зависими услуги, като навигация, финансови трансакции и предаване на данни, посочват експертите в документа. Съществува и риск от увреждане на озоновия слой и ефект на пеперудата от емисии на черен въглерод и възможни промени в полярния струен поток.

„Повишената експлоатация на тези орбити крие риск от задръствания, увеличаване на отломките и възможност от сблъсъци в сфера с малко управленски структури за смекчаване на новите заплахи“, казва се в доклада.

Световният икономически форум организира проучване сред повече от 900 свои заинтересовани страни – бизнес лидери, учени, неправителствени организации и бюрократи, които посочват космическото пространство, наред с изкуствения интелект, като две от областите, в които международното сътрудничество е най-слабо развито.

Що се отнася до пандемията, респондентите отбелязват, че рисковете за обществото и околната среда се влошават най-много от началото на пандемията, като „ерозията на социалното сближаване“ и „кризата на поминъка“ заемат първите места. Други рискове са дълговите кризи, цифровото неравенство и реакцията срещу науката.