Прасета като донори на органи: първата трансплантация на сърце вдъхва надежда

Две по-нови технологии - редактирането на гени и клонирането, позволяват да се получат генетично променени свински органи, които е по-малко вероятно да бъдат отхвърлени от хората. Д-р Мохамед Мохиуддин, професор по хирургия в Медицинския университет на Мериленд, който заедно с д-р Грифит е създал програмата за сърдечна ксенотрансплантация и е неин научен ръководител, успешно трансплантира свински сърца на павиани. Но опасенията за безопасността и страхът от предизвикване на опасен имунен отговор, който може да бъде животозастрашаващ, доскоро не позволяваха използването им при хора.

Съставът на сърцето на шестмесечно прасе е подобен на този на възрастен човек. Поради това вероятността да не бъде отхвърлено то след трансплантацията е голяма. Шансовете се увеличават още повече, ако свинските органи са генетично модифицирани и по този начин адаптирани към човешкото тяло.

Според Университета на Мериленд новото свинско сърце на Дейвид Бенет е било генетично модифицирано на десет места преди операцията. Това е направено от учени от американската биотехнологична компания Revivicor, специализирана в така наречената техника на ксенотрансплантация.

Лекарите изключват определени гени

Медицинските служители използват новата техника за редактиране на гени, с която могат да се изключват или подновяват определени участъци от генетичния материал. В сърцето на прасето например са парализирани четири гена, които произвеждат определена молекула. Лекарите подозират, че тази молекула предизвиква реакция на отхвърляне в човешкия организъм.

Освен това е деактивиран друг ген, за да се спре процесът на растеж на свинското сърце след трансплантацията, както обяснява участващият хирург Мохамед Мохиуддин пред New York Times. На свой ред в генетичния материал на прасето са вмъкнати шест човешки гена. Предполага се, че те ще направят органа по-съвместим с човешката имунна система.

През есента на 2021 г. лекари в Ню Йорк използват свински бъбрек, който също е бил генетично модифициран, при човек. Органът е бил свързан с кръвообращението на човек в мозъчна смърт в продължение на два дни извън тялото.

Но след успешната трансплантация на свинско сърце медицината навлиза в ново измерение. „Това е промяна в играта“, казва пред NYT лекарят Дейвид Класен от американската мрежа за донорство на органи Unos. „Отварят се врати, които ще доведат до сериозни промени в лечението на органната недостатъчност“.

Но все още широкото използване на подобна технология е изправено пред въпроси без отговор - най-вече колко дълго Бенет може да живее със свинско сърце, как ще се развива здравето му и колко издръжлив е самият генетично модифициран орган.

Освен това трансплантацията, поне в САЩ, може да се извърши само въз основа на еднократно спешно одобрение от американската агенция FDA. Тя взема решение въз основа на медицинската спешност, като не се налага да се провеждат клинични проучвания, които иначе биха били необходими за такова лечение. Това се отнася и за специално разработените от Университета на Мериленд медикаменти, които съпътстват процедурата.

Германското дружество по трансплантация предполага, че въпреки всички успехи ще минат още няколко години, преди да бъде безопасно изследвана и да може да се използва в ежедневната клинична практика.

Затова засега успешното имплантиране на свинско сърце остава експеримент с неясен изход. Пациентът Бенет обаче изразява щастието си след операцията. За него това е било избор между живота и смъртта.