Външните заплахи на Путин прикриват слаба вътрешна позиция

Русия е под обсада. Враговете на страната се приближиха до нейните граници. Враждебният алианс НАТО сега заплашва да включи Украйна - която исторически и духовно е част от Русия. На Владимир Путин - като наследник на Петър Велики, Александър I и Сталин - се падна да поведе битката от Кремъл.

Но говоренето на Кремъл е несъстоятелно. Няма риск НАТО да атакува Русия. Причината, поради която толкова много страни се присъединиха към алианса през 90-те години на миналия век, е, че се страхуват от руска агресия. В момента няма реални изгледи за присъединяване на Украйна към НАТО.

В резултат на това каквито и да било отстъпки, които Западът би могъл да предложи в преговорите тази седмица - относно разполагането на войски или разширяването на алианса - в крайна сметка няма да решат проблема със сигурността на Путин. Това е така, защото истинските заплахи за руския лидер са вътрешни, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

По това време миналата година в цяла Русия се проведоха демонстрации в подкрепа на опозиционния лидер Алексей Навални. Неговите видеоразследвания бяха разкрили разкошния начин на живот на Путин и неговите приближени. Кремъл твърди с нарастваща ярост, че всички негови вътрешни опоненти са „чуждестранни агенти“. Всъщност те са предимно обикновени руснаци, които не харесват правителството и знаят, че фалшивите избори не дават надежда за промяна. След неуспешния опит за убийство на Навални, Кремъл го вкара в затвора. Москва отрича да е замесена в покушението, но той остава по-голяма заплаха за Путин, отколкото НАТО някога ще бъде.

Представяйки себе си като въплъщение на руския национализъм, Путин смеси заплахите за собственото си управление със заплахите за държавата. Но личната сигурност на Путин и националната сигурност на Русия не са едно и също нещо.

Има обаче връзка между вътрешните проблеми на Путин и външната му агресия. Една война може да създаде вълна от националистическа подкрепа за руския лидер. По-фундаментално, единственият вид правителство, което Путин може да толерира по границите на Русия, е корумпирана автокрация, която отразява собствения режим на Кремъл. Истинска демокрация би предложила алтернативен модел, който може да насърчи опозицията в Русия. Една свободна страна също така вероятно би отхвърлила прегръдката на Кремъл и би се насочила към Запада.