Трябва ли антиваксърите да плащат лечението си от COVID?

Докато светът се бори с бързо разпространяващия се омикрон вариант на COVID и неговите потенциално опустошителни последици, важна политическа дилема се върти около това как правителствата могат да подтикнат неваксинираните или частично ваксинираните да се присъединят към редиците на тези, които са напълно защитени, пише Андреас Утерман за Financial Times.

Предложените политики варират от глоби (в Гърция) и зелени сертификати за достъп до обществени места (във Франция и Швейцария) до задължителна ваксинация в цялата страна (в Австрия). Ваксинационните изисквания безпокоят по-конкретно либералите и либертарианците и повдигат предизвикателни етични въпроси, като същевременно затвърждават позицията на неваксинираните.

Един отговор на дилемата, който противниците на задължителната ваксинация може да намерят за по-приемлив, може да бъде намерен, като се изследва как застрахователните пазари оценяват риска. Частното застраховане оценява риска на индивидуална база. Неопитните шофьори плащат по-висока премия от тези с история без инциденти. Частната медицинска застраховка предоставя стимули за хората да избират здравословен живот, за да намалят своите премии. Застраховката за пътуване е по-скъпа за тези, които се занимават с по-рискови дейности.

В контраст, универсалните здравни системи не правят такова разграничение: колоездачи, ски състезатели, пушачи, млади шофьори, ваксинирани срещу COVID, частично ваксинирани и неваксинирани, всички се ползват с еднакъв достъп до здравната система.

Някои твърдят, че равният достъп трябва да се запази на фона на заплаха, толкова сериозна като коронавируса, и че изборът да не се ваксинираш е еквивалентен на избора да пушиш или да участваш в екстремни спортове. Повечето такива „рискови“ поведения са твърде незначителни, за да имат системно въздействие и във всеки случай повечето от нас имат както нискорискови, така и високорискови поведения, така че колективният баланс се поддържа.

Но въздействието на COVID (и по-специално това на неваксинираните или частично ваксинираните върху нивото на инфекции) може да претовари здравната система или, най-малкото, да засегне способността й да предоставя приемливи нива на грижи за всички пациенти. Това прави неваксинацията коренно различна от другите „рискови“ поведения.

В Обединеното кралство, където над 70 процента от населението е ваксинирано напълно, преобладаващото мнозинство от тези, които се нуждаят от най-специализираната болнична помощ, са били ваксинирани частично или изобщо на са. Дори при относително ниски нива на хоспитализация и заетост на леглата в интензивните отделения в сравнение със същия период на миналата година - и може би преди да се усети пълното въздействие на последната вълна - капацитетът на Националната здравна служба на Великобритания бе запълнен, което доведе до по-дълги списъци на чакащи и отменени или отложени операции. За мнозина, които са ваксинирани и са претърпели трудности в резултат на блокадите, това вече не е приемливо.

Един от начините да се подтикнат неваксинираните (поради личен избор) да получат игла е да се изиска от тях да плащат разходите за собствените си медицински грижи в случай на хоспитализация, предизвикана от COVID - политика, която Сингапур въведе миналата година. Някои ще кажат, че подобно изискване би засегнало по-слабо заможните или етническите малцинства, които са непропорционално неваксинирани, докато богатите "бълха ги ухапала". За да се отчита това може да се предложи такса, по смисъл подобна на тази, прилагана при глобите за превишена скорост: процент от (в този случай годишния) доход.

Макар и политически непривлекателна, тази система трябва да бъде въведена, поне докато COVID вариантите водят до толкова коренно различни резултати при хората в зависимост от това дали са ваксинирани или не - и докато антивирусните хапчета не се докажат като рентабилна алтернатива на ваксинацията за предотвратяване на хоспитализация.

Частните застрахователни пазари показаха пътя. Универсалното здравно покритие трябва по изключение да последва примера в този случай като етично по-добра алтернатива на въвеждането на задължителна ваксинация и като допълнение към зелените сертификати, посочва Утерман.