Оптимизъм и стари проблеми съпътстваха изминалата година в Черна гора

Черна гора започва 2022 г. с надеждата, че ще постигне по-добро качество на живота. Правителството отчете икономически подем и успешен туристически сезон в година на пандемия. Но 2021 г. не беше година само на успехи - от гардероба изскочиха скелетите на стари балкански конфликти. Нека погледнем изминалите месеци от техния край към началото, пише Антоанета Пунчева в анализ за БТА.

Черна гора влезе в 2021 г. с ново правителство, фалирал национален въздушен превозвач, с подписан договор за милиард долара с китайска банка, за да построи магистрала между Бар и Белград; с ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от минус 15% за предходната година.

През февруари страната разполагаше само с две хиляди ваксини срещу COVID-19, дарени от Сърбия. Нещата не изглеждаха добре.

В началото на май започна масовата ваксинация. Достъпните локации, възможността за ваксиниране без предварително записване и опашки повлияха положително на процеса. Към края на юни, малко преди активния сезон, почти 29% от пълнолетното население на Черна гора бе ваксинирано.

Чартърите, гъвкавите мерки, отворените граници и задоволителният темп на ваксинация спасиха сезона. По официални данни туристическият сектор формира една четвърт от БВП на Черна гора. През 2019-та страната бе обявена за най-бързо развиващата се туристическа дестинация в Европа.

Правителството си постави за цел да достигне 65% от приходите на успешната за туризма 2019 г., но още в края на юли резултатите сочеха 85%.

В сектора проявиха изобретателност. От средата на май бе въведен безплатен PCR тест за всички чуждестранни гости, които се нуждаят от него при завръщането си у дома. Услугата бе достъпна при представяне на доказателство за платен престой в хотел или частна квартира в Черна гора.

През 2021 г. в курортите на адриатическата държава сръбските туристи доминираха, както и до момента; новост бе това, че туристите от Украйна изместиха по многобройност тези от Русия.

Магистралата, която се превърна в заплаха за икономическата стабилност на страната, по план е дълга 435 км; включва 40 моста, 90 тунела и трябва да свърже столицата на Сърбия Белград с най-голямото морско пристанище Бар в Черна гора.

Проектът е "наследство" от предишното правителство, което през 2014 г. сключва сделка с China Road & Bridge Corporation, финансирана от Банката за експорт-импорт на Китай. Заемът в размер на 1 милиард долара е обвързан с договор, според който - според местните медии - китайската държавна банка може да придобие земи в адриатическата държава, с изключение на тези, които принадлежат на военните или се използват за дипломатически цели, ако тя не изпълнява задълженията си.

Въпреки честото споменаване на възможно разследване на сделката и натиска от страна на неправителствени организации в страната, то още не е факт.

Бъдещата магистрала е едно от най-скъпите пътни съоръжения в света, написа "Ню Йорк Таймс", а Черна гора е обременена с дългове към Китай, които възлизат на повече от една трета от годишния й бюджет.

Правителството през цялата изминала година договоряше подкрепа от европейски банкови и кредитни институции, за да продължи строежа.

Мащабният проект е белязан от обвинения в корупция, забавяне на строителството, екологични протести и съдебни искове. Магистралата се използва като ярък пример за нарастващото влияние на китайските инвестиции върху региона на Западните Балкани.

В началото на 2022 г. Черна гора се похвали с бюджетни приходи за 2021 г. с близо 26 млн. евро над планираните, както и с намалени разходи. Все пак, дискретно се споменаваше, че числата не отчитат плащанията за магистралата.

В началото на септември страната стана център на нова балканска криза. Повод за напрежението и последвалите действия бе ръкополагането на 5 септември от Сръбската православна църква (СПЦ) на Йоаникий за митрополит на Черна гора и крайбрежието. През 2020 г. СПЦ загуби в следствие на COVID и своя патриарх, и своя наместник в Черна гора.