Както за Варшава, така и за Будапеща Вишеградското сътрудничество послужи като важен дипломатически инструмент във време, когато двете столици са все по-изолирани. Лидерите от четирите държави често присъстват заедно на срещи на високо ниво и използват Вишеградския формат, за да се опитат да проектират повече влияние в политическите дебати на ЕС, отколкото биха могли сами.
Унгарският премиер Виктор Орбан признава различията в рамките на алианса, но омаловажава идеята, че има конфликт. „От четирите Вишеградски държави три не са членки на еврозоната и само една е“, посочи унгарският лидер на пресконференция през декември. „Затова ситуацията в Словакия, нейните отношения с Брюксел, отношенията ѝ с германците, отношенията ѝ със Съвета на финансовите министри са напълно различни от нашите“, допълва той.
„Ние сме по-суверенни“, допълни Орбан тогава и подчерта, че Словакия има различно „поле за маневриране“. Тази динамика, според Орбан, е „вградена“ във Вишеградската система и представлява „триене“, а не конфликт.
Въпреки че Будапеща и Варшава имат тесен съюз срещу усилията на ЕС да ги накаже за отстъпление от демокрацията, техните политики спрямо Русия са много различни. Полското националистическо правителство вижда Русия като заплаха, докато Орбан поддържа близки отношения с Кремъл.
Запитан за твърдението на Варшава, че Москва стои зад миграционната криза на полската граница с Беларус, Орбан казва, че все още не е виждал никакви доказателства по въпроса. Според него има тенденция Европа да обвинява руския президент Владимир Путин, когато нещо не се случва според очакванията на Брюксел.
Унгария има „отлични отношения с Путин и Русия“, коментира чешкият евродепутат Томаш Здечовски. Той отбелязва, че Чехия и Полша „се изправят пред руската пропаганда, руските действия в нашите страни“ и „трябва да си сътрудничат много повече“.
Орбан отблъсква новото чешко правителство благодарение на усилията си да подкрепи своя регионален съюзник, като се присъедини към Бабиш в кампанията преди есенните чешки избори, нещо, което Здеховски определя като „огромна грешка“. Унгарският лидер ще бъде „много по-изолиран сега" във Вишеградската група, казва още Здеховски.
Новото чешко правителство ще даде приоритет на отношенията със Словакия и Полша и ще се съсредоточи повече върху диалога с Австрия и Германия, отколкото предишната администрация.
Сега Прага се надява на смяна на правителствата в Будапеща и Варшава. Орбан е изправен пред ожесточено електорално предизвикателство на парламентарните избори по-късно тази година, докато полската партия „Право и справедливост“ срива рейтинга си, според социологическите проучвания, преди насрочените избори за следващата година.
„Смисълът на сътрудничеството на база V4 е отслабен. Това обаче може да се промени след изборите в двете страни, може би още тази година в случая с Унгария“, казва Бек.
Докато това се случи, Вишеградската група остава разделена. „Вече от няколко години някои държави я виждат като V 2+2“, казва един чешки служител, като добавя, че сега „по принцип стоим в противоположни крайности“ и „с оттеглянето на Бабиш това напълно промени пейзажа“.