Страна на мигранти: Турската система за сигурност на показ

Трафикът на хора – печеливша система

Това, което изглежда се променя обаче, е как се третират мигрантите и опасностите, пред които са изправени - както на границата, така и в страната. Във Ван, втората най-бедна от 81-те турски провинции, хората са най-печелившата стока за трафик, по-печеливши от дрогата, бензина и захарта.

„При други видове контрабанда трябва да плащате предварително“, казва Билмез, губернатор на провинцията. „Ако ви хванат за контрабанда на хероин, губите парите, които сте похарчили, но в случай на контрабанда на хора няма загуба.

През 2021 г., добавя той, 1400 от арестуваните за трафик на хора турци са от неговата провинция, която е с население от малко над 1 млн. души.

Отговорът на властите на това е повишаване на сигурността. Повече бетонни стени, повече бодлива тел, повече оръжия, повече контролно-пропускателни пунктове.

Контролно-пропускателните пунктове започват още с излизането от Ван, след подминаването на няколко малки каменни къщи. Оттам започват планините към границата на Турция с Иран. Покрай планинския склон върви стена с височина 3 метра, като има готовност да се запълнят празнините между отделните ѝ отсечки. Горната част на бетонната конструкция ще бъде покрита с бодлива тел.

За момента змиевидната стена покрива само относително малка част от границата на сушата, която се простира докъдето достига погледът. Голяма част от планинските райони обаче ще е трудно да се заградят. Там природата служи като възпиращ фактор - нападенията на диви животни са чести и някои мигранти замръзват до смърт, пресичайки границата. В близкото гробище са погребани стотици такива безименни жертви.

„Самата стена всъщност няма никакво въздействие“, казва Грубер от Josoor. „Стените като цяло нямат особено въздействие. Те просто правят пресичанията още по-опасни, но не намаляват пристигащите“, допълва тя.

Мигрантите също свидетелстват, че охраната от двете страни на границата е открито враждебна.

Josoor и Истанбулският политически център са само две от няколкото неправителствени организации, които съобщават за нарастване на незаконните отблъсквания, при които търсещите убежище са агресивно отхвърляни без да им се дава възможност да кандидатстват за закрила. „Много афганистански бежанци, с които разговарях, също казаха, че са били физически нападнати или са били свидетели на убийства на други бежанци от иранската армия“, казва Аугустова от Истанбулския политически център.

Влязат ли в страната, мигрантите попадат в друг водовъртеж - културният климат може да бъде също толкова бурен. Има съобщения за турци, които нападат мигранти, наричат ​​ги страхливци и ги призовават да се върнат и да се бият за своите страни. Антимигрантски бунтове избухнаха през август срещу сирийски къщи, магазини и автомобили в Анкара, столицата на Турция.

Някои от турската опозиция се противопоставят на това недоволство и критикуват правителството, че не са се справили с миграцията. Афганистанските и сирийските мигранти, каза виден член на основната опозиционна републиканска народна партия в Турция, са „национален проблем за оцеляване номер 1 на Турция“.

„Пристигащите афганистанци са претекст за изгонване на всички мигранти от страната“, твърди Грубер.

Поддържане на системата

За турски служители като Фарук Каймакчъ, заместник-министърът на външните работи, пристигащите са също претекст да се подновят призивите към ЕС. Посланието: Турция поема тежестта на миграцията за Европа. Това носи тежест и за НАТО.

„Границите на Европа и НАТО са южната и югоизточната граница на Турция“, казва Каймакчъ. „Има реакции в турското общество“, допълва той. „В някои западни страни това стига до нивото на дискриминация и ислямофобия. В Турция това е страхът на местните жители да не загубят работата си“, допълва той.

Ако Европа иска да избегне същата съдба, тя трябва да работи с Турция, казва още той. „Ние не искаме пари, но има повече от 4 млн. души и ако не им помогнете, не можем да направим много, за да им попречим да отидат в останалата част на Европа“, посочва той. „Крайната им дестинация не е Турция, а страните от Северна и Западна Европа“, подчертава Каймакчъ.

За служителите на НПО и други, работещи в областта на миграцията, Каймакчъ просто използва „миграционна дипломация“. Августова казва, че Турция също се стреми да запази присъствието си в следталибанския Афганистан и че може да играе роля като преговарящ по средата между талибаните и Запада и да повиши значението си за НАТО, ЕС и САЩ.

Каймакчъ обаче отхвърля това определение. „Ние не инструментализираме мигрантите, не ги политизираме, когато ви напомняме за вашите задължения, не го наричайте инструментализация“, казва той. „Ако го бяхме инструментализирали, нямаше да сме страната, която приема най-голямото мигрантско население“, подчертава още той.

Тези, които наистина са останали по средата, са самите афганистанци – уплашени да останат в родната си страна, но и не са добре дошли в Турция и без ясен път към Европа или другаде, въпреки западните обещания да помогнат на тези, които бягат от талибаните.