Реакцията на Германия спрямо енергийната криза може да се окаже катастрофална

Европейската газова криза владее медийните заглавия от месеци. Но това не попречи на Германия да спре половината от ядрените си мощности и да продължи с ускореното поетапно извеждане от експлоатация на своите въглищни централи до 2030 г. А за енергийната сигурност на Германия това може да означава катастрофа, пише Oilprice.

Намеренията на Германия за „изчистване“ на електроенергийната мрежата са благородни. За съжаление те също са и ненавременни, тъй като мощността на германското базово натоварване за доставка през 2022 г. – европейски еталон – достигна чисто нов договорен връх от 278,50 евро. Това е увеличение от 10%, тъй като газът, течащ през газопровод, който транспортира природен газ от Русия до Германия, смени посоката си, за да тече на изток. 

Но покачващите се цени на електроенергията и спадът при цените на природния газ не отклониха Германия от зелените ѝ амбиции – и това може да има по-големи последици, отколкото мнозина предполагат.

Въглищата и ядрената енергия, чиято популярност рязко спадна в Германия през последните години, увеличиха своя дял от националния енергиен микс в сравнение с 2020 г., съобщи BDEW по-рано тази седмица. Увеличаването на ядрената и въглищната енергия се дължи главно по-слабия вятър и повишеното търсене на електроенергия.

Въглищата и ядрената енергия съставляват 40% от общия енергиен микс в Германия. Междувременно делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се сви до 41%.

Все пак Германия е решена да се откаже от въглищата и ядрените си мощности – въглищата, защото са мръсни, а атомната енергия - заради инцидента с АЕЦ „Фукушима“. Решението за извеждането от експлоатация на ядрените централи беше взето малко след катастрофата с японския АЕЦ, но оттогава употребата на въглища се увеличи, за да запълни празнините, оставени от премахването на ядрената енергия.

Тази година Германия планира да затвори АЕЦ „Гронде“, АЕЦ „Гундреминген“ и АЕЦ „Брокдорф“, което ще я остави само с три ядрени съоръжения. Те ще бъдат затворени до края на следващата година.

Що се отнася до въглищата, Германия се съгласи постепенно да прекрати дейността на тези централи до 2030 г. - в сравнение с предишната си цел за загърбване на въглищата в страната до 2038 г.

Тези решения поставят енергийно задъханата Германия в несигурно положение.

Това обаче не е всичко.

Германия също има план да се откаже и от природния газ, като планира да прекрати производството на електроенергия от газ до 2040 г. В момента половината от всички германски домове се отопляват чрез природен газ. До 2026 г. забраната в Германия за монтиране на отоплителни съоръжения, използващи изкопаеми горива, ще влезе в сила в полза на термопомпи, които черпят електричество от мрежата.

Така националната мрежа ще бъде допълнително натоварена при положение, че сега 40% от електроенергията в нея идва от въглищни и атомни електроцентрали – източници, които ще бъдат загърбени.

Решението на Германия да прекрати употребата на ядрена енергетика озадачи анализаторите, които твърдят, че постепенното премахване на тази чиста енергия, докато страната продължава да разчита на въглищата и природния газ, изглежда нелогично.

Добавете към това и сегашния недостиг на природен газ и ситуацията става още по-объркваща. В допълнение, ядрената енергетика може да послужи като доста надеждно средство за подпомагане на ВЕИ, които са известни със своята променливост и периодичност.

Нарастващите цени на електроенергията в Европа подхранват инфлацията, като Trafigura предупреждава, че Европа може да се сблъска с продължителен недостиг на електроенергия, ако тази зима се окаже по-студена от обичаното. Междувременно потоците природен газ от Русия остават под въпрос, докато не бъде решен казусът със "Северен поток 2" и търканията между Русия в Украйна.