Битката за бъдещето на Републиканската партия е в ход

Републиканската партия в САЩ е в печеливша серия. Нейните кандидати за Конгреса наскоро отбелязаха най-голямата преднина, регистрирана от социологическите проучвания на ABC News и Washington Post през последните 40 години. Във Вирджиния, щат, който имаше стабилен ляв уклон, през ноември триумфираха група консервативни кандидати. Вътрешно обаче Републиканската партия едва започва да се бори с корекциите, които дневният ѝ ред ще изисква, ако и когато инерцията ѝ я отведе в управлението, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на консервативната организация American Compass. 

За някои отдясно последните успехи доказват, че Републиканската партия е намерила своята опора след Тръмп. Глен Йънгкин ръководеше Carlyle Group, преди да започне кампания и да стане новият губернатор на Вирджиния. От тази гледна точка може да няма нужда да се обръщаме към слабостите на партията, разкрити от Доналд Тръмп, или да се разработва консервативна програма, която да помогне на днешните работещи семейства. Може би стандартният провинциален републиканец от миналото, който се бори с данъците и е строг по отношение на престъпността, може да спечели бъдещето, като възприеме по-агресивен тон по културните въпроси и експлоатира некомпетентността на демократите.

Бившият губернатор на Южна Каролина и посланик в ООН Ники Хейли заложи на това. „Докато се справяме с промените в нашата икономика“, коментира кандидатката за президент през март 2020 г., при завладяната от Covid държава, „намаляването на данъците винаги е добра идея“. Само часове след победата на Йънгкин тя застана на подиума на Heritage Foundation, за да изнесе „Лекцията за свободата на Маргарет Тачър“, която се оказа толкова догматична, колкото и звучеше на пръв поглед. Икономическите предложения от други републиканци за укрепване на индустрията на САЩ на фона на китайския възход са „тъпи“ и „неамерикански“, каза тя. Тези политици „реално казват, че Америка трябва да прилича повече на комунистически Китай“ и „може да започнат да се наричат ​​другари“.

Една от мишените на нейния гняв вероятно беше републиканският сенатор Джош Хоули, който в реч няколко дни по-рано осъди отношението, според което е „по-добре да изнесем производството си в Китай или Мексико“ и предложи „да се изисква поне половината от всички стоки, които са критични за нашата национална сигурност, да се прозивеждат в Съединените щати“.

Разумните хора може да не са съгласни, че законодателството е най-добрият механизъм за връщане на американското производство у дома, но опоненти като Хейли изглеждат ужасно неподготвени за дебата. Логиката им не е достатъчно издържана. Американският капитализъм винаги ще побеждава китайския комунизъм, каза тя, но Китай „продължава да се движи по-бързо в нещата - от технологиите до всичко останало, което е сигнал, че трябва да се събудим“. Правителството обаче не може да отговори на този призив за събуждане, защото всяка публична намеса на пазара е „лека форма на социализъм“.

Републиканците многократно правеха същата грешка през последните десетилетия, забравяйки, че успешното политическо движение трябва не само да вземе властта, но и да управлява добре. Нито скорошните изборни победи, нито представянето на републиканските лидери в Камарата на представителите и Сената, нито реториката на кандидатите за лидери, които биха върнали партията към нейната склероза преди Тръмп, предполагат съществуването на каквато и да е съгласувана програма отвъд овехтелия наръчник за данъчни облекчения и дерегулация от 80-те години. Разбира се, това е всичко, от което се нуждаете за лекция, посветена на Тачър. То обаче допринася малко за справяне с упадъка на семейството, стагниращите от десетилетия заплати, социално разяждащите технологии, полуделите финансови пазари, корпоративната концентрация на власт или конкуренцията от Китай.

За щастие, битката за бъдещето на Републиканската партия ще продължи независимо дали старата ѝ гвардия го иска или не и без значение кой кого нарича социалист. Макар че изборите измежду републиканци и демократи определят коя партия е на власт, конкуренцията в рамките на партията дефинира позициите, които нейните представители ще заемат. Дебатите в консервативните институции и при първичните избори за избор на бъдещи кандидати за Конгреса и президентството ще бъдат много по-силни детерминанти на бъдещето на републиканците, отколкото незначителните, съпътстващи състезания, в които фракциите неизменно се обединяват.

Насочвайки се към 2022 г., кандидати за Сената като Джей Ди Ванс от Охайо и Блейк Мастърс от Аризона лансират нови платформи, които приемат сериозно необходимостта от справяне със съвременните предизвикателства. Сенаторът републиканец Марко Рубио наскоро се противопостави на пазарните фундаменталисти, настоявайки, че американският капитализъм „трябва да служи на интересите на нашата страна, а не на интересите на глобалната икономика“. Самата Heritage Foundation (друга консервативна организация - бел. прев.) току-що приветства новия си президент, Кевин Робъртс, на който не му трябваше много време да оспори дългогодишната ортодоксалност на тази институция. „Разпадането на традиционното семейство е много по-голям проблем от липсата на икономически динамизъм“, констатира той. „Какво означава това за данъците, търговията, регулациите и социалните програми?“ Това означава, че консервативното преосмисляне е в ход.