Много се изписа за това как Федералният резерв на САЩ е въпзриел по-рестриктивна политика в посока борба с инфлацията, а не нейното толериране. Но така ли е наистина? Напротив, бих казал, че централната банка направи обратното през последната година - ход, който вероятно има повече общо с пазарите или политиката, отколкото с това, което е най-добро за икономиката, пише за Bloomberg Нараяна Кочерлакота, професор по икономика от университета Рочестър в Ню Йорк и бивш президент на клона на Фед в Минеаполис (2009-2015 г.)
Вярно е, че сега Фед очаква да намали покупките на активи и да повиши лихвените проценти по-бързо, отколкото се смяташе по-рано тази година. Средната прогноза на ръководителите е за три увеличения на основната лихва с по 0,25 процентни пункта през 2022 г. На септемврийската си среща те предвиждаха само едно такова повишение. Но това е естественият, почти автоматичен отговор, който всеки регулатор, "ястреб" или "гълъб", би имал с оглед на изненадващо високата инфлация и изненадващо ниската безработица (както гласи, например, известното правило на Тейлър).
Следователно, човек трябва да търси другаде, за да разбере дали и как позицията на Фед се е променила. Помислете, например, за прогнозите на централната банка за безработицата и инфлацията. Те са добър индикатор за това какво искат да постигнат ръководителите, защото предполагат подходяща парична политика.
Към декември 2020 г. средната двугодишна прогноза беше инфлацията да остане под 2%, а безработицата да намалее от 6,7% на 4,2%. Сега Фед се стреми инфлацията да спадне от 4% на 2,3% през следващите две години, докато нивото на безработица остава най-вероятно под 4%.
С други думи, Фед предвижда значително по-висока инфлация и по-ниска безработица, отколкото преди година. Това категорично е позиция на "гълъб" (разхлабена парична политика), а не на "ястреб" (затегната парична политика - бел. прев.)
Какво може да обясни поведението на Фед? Едва ли новата рамка за паричната политика на централната банка, която позволява на инфлацията да надхвърля целта на Фед от 2%, за да компенсира предишни неизпълнения. Това беше обявено през август 2020 г., така че вече е било в сила миналия декември.
Другите обяснения са пазарите и политиката. Фед може би поддържа ниски лихвените проценти, за да избегне шок за инвеститорите, които са свикнали с приспособителната монетарна политика - модерна версия на "пут опцията на Грийнспан", широко разпространеното убеждение, че Фед винаги ще се намесва, за да предотврати твърде рязко спадане на цените на активите.
Освен това Джеръм Пауъл може да е станал по-голям "гълъб", за да се докара пред администрацията на Байдън по време на дългия процес за номинирането му (вече факт - бел. ред) за втори мандат като председател на Фед. Това политическо влияние само ще се засилва, докато Байдън назначава повече демократи в борда на централната банка.
За съжаление, тези мотиви нямат нищо общо с постигането на оптимален дългосрочен резултат за икономиката и увеличават риска инфлацията, която вече е доста над целта на Фед (6,8% през ноември на годишна база - бел. ред.), в крайна сметка да излезе извън контрола му.
преди 2 години Искат да кажат "Държи се като кълван петел"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Във всеки случай тази политика е за предпочитане пред онази на ЕЦБ, която меко казано е абсурдна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Във всеки случай тази политика е за предпочитане пред онази на ЕЦБ, която меко казано е абсурдна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години *** = яcтpеби отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Важното е, че в Пентагона е сборище от ястреби! Дръгливи, стари, безмозъчни, но ястреби! отговор Сигнализирай за неуместен коментар