Гъвкавите работни места са от полза не само за работещите майки

Във викторианска Британия работещите майки обикновено са били разглеждани като икономически проблем, или поне като симптом на такъв. Майка, която е трябвало да работи, вероятно е била жена, чийто съпруг е починал, бил е безработен, станал е инвалид или не е можел да печели достатъчно, за да издържа семейството, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Както пише историкът Хелън МакКарти в „Двойни животи: История на работата по време на майчинство“, жените не винаги са се виждали като жертви. Както една жена, чийто пострадал съпруг е бил достатъчно здрав, за да се грижи за дома, отбелязва: „За мен е такова разнообразие да отида на работа“.

Почти 150 години по-късно това, което означава да си работеща майка, се промени из основи. Както казва МакКарти: „Това, което се възприемаше като социален проблем, произтичащ от икономически натиск върху семействата, се превърна в социална норма, вкоренена в по-обширен набор от нужди, права и предпочитания, усещани и отстоявани от майките.”

Но това не означава, че майките и бащите сега са в равни условия на трудовия пазар. Проучване, публикувано през декември от Института за фискални изследвания (IFS), установи, че остават големи неравенства между мъжете и жените по отношение на нивата на заетост, работното време и заплащането. През 2019 г. работещите жени все още са изкарвали с 19% по-малко на час от мъжете. Разликата се е свила с 5 процентни пункта от средата на 90-те години, като подобреното образование на жените обяснява по-голямата част от промяната.

Бебетата сега са най-големият фактор. Данните показват, че когато мъжете станат бащи, средните им доходи почти не са засегнати. Жените, от друга страна, изпитват внезапен спад по отношение на участието на пазара на труда и броя на работните часове. Това води до бавно, но дълготрайно разминаване между половете в почасовото заплащане, тъй като жените или пропускат повишенията, или се задоволяват с по-ниско платени работни места. Това не е само резултат от двойките, които правят рационален избор да дадат приоритет на кариерата на по-високо платения. Същите модели се наблюдават и при двойки, при които жената е получавала повече от мъжа преди раждането на бебето. Различни проучвания в Дания и Австрия установяват, че повече от 80% от разликата между половете може да се обясни с така наречените „наказания заради появата на деца“.

Авторите от IFS заключават, че „нормите, нагласите и регулаторната среда“ се комбинират, за да ограничат „жените и мъжете да вършат работата, в която биха били сравнително най-добри и следователно създават бариера пред ефективното разпределение на ресурсите за икономическа дейност“.

В този момент трябва да споделя собствения си опит: преминах към четиридневна работна седмица след раждането на първото ми дете. И макар че може да вредя на икономиката с това неефективно разпределение на времето си, трябва да кажа, че наистина се наслаждавам, пише още О'Конър.

Въпреки че хората трябва да бъдат подкрепяни да се върнат на работа на пълен работен ден, ако искат, работата на непълно работно време и гъвкавата работа не са проблеми сами по себе си. Ключът е да се гарантира, че това не поставя хората автоматично в бавната кариерна лента. Разбира се, прекарването на години вън от пазара на труда ще има ефект върху пригодността за заетост, а и не всяка работа може да се извършва на непълно работно време. Но на работодателите в миналото също им е липсвало въображение за създаване на по-гъвкави работни места и са наказвали или изключвали ненужно хора, които не могат да адаптират личния си живот към изискванията на традиционната работа на пълен работен ден.

Това не е проблем само на жените. Проучване на консултантската компания Timewise открива, че 91% от жените и 84% от мъжете, които работят на пълен работен ден, биха искали да работят гъвкаво или вече го правят. И все пак само едно на всеки четири работни места е било предложено като гъвкава работа през 2021 г. Нерационално е в момент, когато работодателите се оплакват от недостиг на персонал, да се изключват толкова много потенциални кандидати.

Разговорът за гъвкавата работа често се случва в „балона” на белите якички, но важи също толкова и за по-ниско платените работни места. Упадъкът на главните търговски улици и възходът на онлайн пазаруването означава, че работните места в търговията на дребно на непълно работно време се заменят с позиции в складове, където 10-часовите смени са обичайни. Обременителното работно време, което не позволява пространство за семеен живот, е в основата на някои от най-острите недостици на работна ръка сред сините якички през 2021 г., от месопреработката до шофьорите на тежкотоварни автомобили.

Причините, поради които хората казват, че искат гъвкава работа, също са показателни. Децата са една от тях, разбира се, но също и други приоритети като образование и грижи за възрастни роднини. Последното е изискване към нашето колективно време, което само ще расте със застаряването на населението.

Работещите майки се опитват да балансират между работата и семейството повече от век. Това вече не трябва да бъде само тяхна битка.