Сбогуването на годината: Ангела Меркел

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

„Щом мъж може да стане канцлер на Германия, значи ти можеш да направиш ремонт на банята си“. Едва преди дни в немскоезичните социални мрежи се завъртя снимка с тази реклама на магазин от типа „Направи си сам“. И тя по най-добрия начин показва колко силен отпечатък е поставила Ангела Меркел в германското общество в края на своите 16 години управление на федералната република.

Какво ли не е казано, написано и изговорено за Ангела Меркел напоследък? Хиляди статии и телевизионни репортажи се опитват да стигнат до същността на жената, която беше канцлер в продължение на 16 години и лидер на християндемократите повече от 18 години. Биографите осветляват изцяло типично германския ѝ живот във всичките му аспекти.

Самият избор на музиката на традиционната за армията церемония „Голяма вечерна заря" в двора на Министерството на отбраната, която се организира по различни поводи, включително за изпращане на високопоставени политици, говори сам по себе си - хитът от 1974 г. на източногерманската пънк певица Нина Хаген. Също типично за нея – та тя с гордост се нарича „източногерманка“. Редом с една църковна песен, дългогодишната лидерка на страната си поиска и песента на Хилдегард Кнеф „Искам дъжд от червени рози". В първия куплет на тази песен се казва:
„На 16 години се врекох: Всичко искам, всичко или нищо“.

Меркел, която в продължение точно на 16 години беше най-могъщата жена в Германия, първата жена начело на правителството и политик, който спечели признание и уважение по цял свят, сега си пожела точно тази песен, в чийто край се казва приблизително:
„Не се примирявам,
Искам да побеждавам,
Всичко искам, всичко или нищо.
Искам дъжд от рози червени,
Искам чудеса невидени,
Далеч от старото, начало ново.
Задръжте си дребнавите мечти,
Аз искам, искам, искам“.

Какъв забележителен микс бе поръчаната от нея музика: скъпият Господ Бог, Нина Хаген, Хилдегард Кнеф. Всемогъщият и двама „грешници“. Типичен хумор на Ангела Меркел.

Това е последната брънка в сборника с разкази, с която се отбелязва дългото сбогуване на политика Меркел, която беше голямата „машина за компромиси“ в Европа и голямата „машина за власт“ на консерваторите в Германия, въпреки че някои в ЕС упорито я обвиняваха в „социалдемократизация“.

Последен комплект от това „сбогуване на годината“, което обаче остави у хората в Германия известна несигурност, независимо от всички хвалебствени слова и психограми. Кой наистина я познава, тази публична личност, която очарова избирателите през 2013 г. с обезоръжаващото: „Та вие ме познавате“.

Схемите за стимулиране и реагиране на естествените науки се прилагат и в обществената сфера. Никой не знаеше за тях по-добре от физика с докторска степен Меркел,  израснала в семейството на пастор в Темплин, Източна Германия, и избягала от ограниченията на Щази в ГДР, като се е насочила към науката.

И всички тези черти на науката - хладнокръвен анализ, проверка на хипотези, принципът на пробите и грешките - в крайна сметка формират нейната по-късна политическа кариера. Физик на властта.

Разглеждаме живота на най-важната жена, излязла от сътресенията през 1989/1990 г.: новак в политиката, която се присъединява към „Демократичното пробуждане" (ДП), защото това е най-бързият начин да постигне нещо. Която след това бързо става „момичето на Хелмут Кол“ като министър на младежта и жените (а не на семейството).

И която в крайна сметка усвоява добре механизмите на властта в старото учреждение в Бон: рутината на заплашителните жестове и изкуството да ги избягва, съюзите между хората и тяхната податливост на суета. По-късно тя остави зад себе си Кол, Волфганг Шойбле и, разбира се, Фридрих Мерц с необходимата доза бруталност.

През тези години на обучение Ангела Меркел усъвършенства умението си да чете другите като отворена книга. Да изпробва нещата като експеримент в лаборатория. По-късно тя довежда тази игра на очаквания до съвършенство.

Канцлерът сигурно е наблюдавала с вътрешно забавление как медиите и народът се отърсват от всичко, което им предложи: изчистените ѝ блейзъри, кехлибарената огърлица в цветовете на Германия, дълбокото деколте при посещение в операта, картофената супа като редовно ястие за съпруга ѝ Йоахим Зауер…

Ангела Меркел беше толкова категорично непретенциозна, че това също парадоксално криеше много суета. Политиката може да бъде и бал с маски. Християндемократката от Източна Германия винаги е контролирала егото си, казва пред Handelsblatt фотографката Херлинде Кьолбъл, която е снимала учени и политици като Меркел: „Тя никога не се излагаше на показ - това също е черта на учените“. Тя оставяше патоса на другите. Нейното шоу са фактите - или това, което трябва да се приеме за тях. Това, което липсва в биографията ѝ, са домашните истории и историите за визионер.

В политическо отношение Ангела Меркел се придържа към стратегията на дадената ситуация, на бързата, безпричинна реакция след проблеми. Както и във физиката, тя вярваше, че винаги има повече възможности, отколкото си мислим. Емпиризмът решава. Казуси като финансовата криза, дебата за еврото, Фукушима, миграционната вълна и пандемията я превърнаха в „кризисния канцлер“, политик със сърце. Големите бъдещи планове за преструктуриране на обществото (климатична неутралност, цифровизация) не бяха нейното нещо. 

По време на четирите си мандата в канцлерството стилът на Меркел все повече преминаваше към президентския, към ролята на велик пазител на всички. Установената от политолозите „асиметрична демобилизация" отне пространството на основния ѝ опонент - социалдемократите - за атаки. Именно оттеглянето на Меркел от председателския пост на ХДС през декември 2018 г. постави началото на края на социалдемократическото разслоение. Това обаче е и началото на сбогуването на съюза с канцлерството.

Сравнението с Маргарет Тачър се налага от само себе си

Ако искаме да преценим какво е спечелила Германия от това да има един физик начело на властта, трябва да направим сравнение с другия важен политик, когото Европа създаде: Маргарет Тачър (1923-2013). Британката, която първоначално се е занимавала и с природни науки (химия), е нещо като идеалната антитеза на Меркелизма.

С желязна суровост Тачър реализира идеите си за свободния пазар, в който има малко място за социални грижи („Няма такова нещо като общество"). Профсъюзите бяха омаломощени, разходите за образование бяха намалени, компании бяха приватизирани, финансовият пазар беше дерегулиран, една война беше спечелена, инфлацията беше преборена с теорията на монетариста Милтън Фридман. Девизът ѝ бе: „Clear edge“. Така Тачър остана на поста си 11 години и 209 дни. Икона за феновете си, вещица за противниците си.

Меркел обаче обича обществото, дори като активен член на Свободната германска младеж (FDJ) или в църковната общност. Тя отхвърля поляризацията. Само в началото, като лидер на опозицията след 2000 г., тя проявява черти на германския „тачеризъм". А по-късно тихо призова за „нова" социална пазарна икономика.

В речта си на партийната конференция на ХДС преди 20 години тя на практика порицава червено-зеленото правителство на Герхард Шрьодер: „Супата е твърде рядка“. През 2003 г., на партийния конгрес в Лайпциг шумът около реформите ѝ отново се засилва: Сега се настоява за система за здравно осигуряване на глава от населението, опростени данъци и регулирана миграция - радикализъм „а-ла-Тачър", който едва не ѝ коства изборната победа, която тя отдавна смяташе за сигурна.

След този политически опит, близък до политическата смърт, Меркел се отказа от амбициите си да промени структурно обществото и икономиката. Тези, които очакваха канцлер разрушител, получиха канцлер консерватор. И Меркел се настани удобно в средата. Където се печелят избори. Тя подкрепя идеалите на науката, например като кани известния изследовател на човешкия мозък Волф Зингер да изнесе лекция на 50-ия ѝ рожден ден, за голямо съжаление на ръководството на ХДС, които бяха свикнали с по-прости тържества. За Меркел политиката е като план на мозъка, смята Зингер, „самоорганизираща се система, която винаги се пренастройва".

Самият канцлер също винаги си е оставала учен. Тя обичаше да си общува в продължение на цял ден в „Салона Софи Шарлот" на Академията на науките и хуманитарните науки в Берлин-Бранденбург. От друга страна, се отнасяше с подчертана ирония към опортюнистите и самохвалковците, включително към големите изпълнителни директори, когато те говореха за „правилната“ политика. Типичната закачка на Меркел към шефовете на големите концерни: „А сега ми кажете какво всъщност искате да ми кажете“.

В продължение на дванадесет години властваше консенсуализмът на голямата коалиция с Меркел в ролята на модератор, изцяло в традициите на социолога Макс Вебер: с „етика на отговорността“ при решенията на многобройните световни кризи, с „етика на ума“ при дебата за бежанците от Ирак, Сирия и Афганистан, където тя вече искаше да помогне по християнски причини: „Ако сега трябва да се извиняваме за това, че показваме приятелско лице в извънредни ситуации, тогава това не е моята страна“. Това е второто по изразност и сила изречение в кариерата ѝ. Най-силното без съмнение бе: „Можем да се справим" (Wir schaffen es”).

Възходът на автократите променя житейския ѝ план

В международен план „майката на нацията" се превръща в лидер, на когото се възхищават. Едва появата на Доналд Тръмп убеди Меркел през 2017 г., противно на собствения ѝ скептицизъм, да се кандидатира отново за правителствен ръководител. Още в самото начало тя заяви, че не иска да виси полумъртва през оградата при излизането си от политиката.

Но възходът на автократите в много страни променя плановете ѝ за живота. И така, в крайна сметка, тя успява да се наложи като „външен канцлер", както я нарича нейният биограф Ралф Болман, като защитник на либералната демокрация.

Човек може да се запита дали тя все пак не е била „полумъртва“, когато преждевременно се отказа от лидерския пост в ХДС. Ръководителят на парламентарната ѝ група Фолкер Каудер вече бе отстранен. Тя с мъка наблюдаваше как нейните наследници се саморазрушават на върха на ХДС.

Една либерална, умна, прагматична и несантиментална жена с власт не можеше просто да бъде повторена като на ксерокс. Физиката вече не беше правилна. А по време на кризата, вече на научна тема Меркел трябваше да признае: „Нещото ни се изплъзна".

Време за пътуване и градинарство

В бъдеще Меркел ще следи политическия карнавал на големите от новия си офис в Берлин на великолепния булевард Unter den Linden. В него живеят Кол и Маргот Хонекер, министър на народното просвещение на ГДР. „Две по две трябваше да остане равно на четири, дори при Хонекер", каза веднъж Меркел. Пенсионираният канцлер иска да пътува повече, да се грижи за градината си и да посети всички университети, които са ѝ присъдили почетни докторски степени. „Не искам да отварям ресторант“, шеговито рече тя, давайки да се разбере, че не се вижда като домакиня.

А след това целият свят ще чака напечатаните ѝ мемоари. След две-три години Меркел възнамерява да обясни ключовите си политически решения заедно с ръководителя на офиса Беате Бауман, всичко това на фона на житейския ѝ път, включително и на угасналия социализъм.

На официалната церемония за обединението на 3 октомври 2021 г. Меркел вече бе заявила, че е една от 16-те милиона души от ГДР, които са били оценени негативно след 1990 г., „сякаш този живот преди обединението на Германия не е имал значение". В книгата, издадена от великия за ХДС политик Норберт Ламерт, тя се появява като човек „с тежестта на биографията си от  ГДР“. Разбира се, тя не би могла да бъде социализирана издънка на ХДС в стила на старата Федерална република „отдолу нагоре".

От „тежестта на биографията“ до канцлер: прощалният подарък на Меркел под формата на книга ще бъде посветен на този възход. И наистина нямам търпение да я прочета.