Европа преоткри социалната пазарна икономика

Има цитати, които са толкова добри, че стават банални от прекомерна употреба. Такава е мисълта на Жан Моне (френски държавник – бел. прев.), че Европа ще бъде изкована в кризи и ще се превърне в сбор от решенията, предизвикани от тях. Клише или не, прозорливостта на Моне - един от архитектите на Европейския съюз (ЕС) - бе доказана и в тази криза, както в предишни. Пандемията помогна на ЕС да премине рубикона на общите заеми с цел фискални трансфери, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Но друга промяна също тласна ЕС напред в тази криза, която не включваше намиране на нови решения, а преоткриване на нещо старо. В продължение на две десетилетия, от 90-те години на миналия век, управляващите партии в Европа - дясноцентристите, но също и лявоцентристките (особено при Герхард Шрьодер в Германия) - бяха съблазнени от форма на пазарен фундаментализъм плюс преразпределение: ограничаване на държавата, оставяне на пазарите да свършат тяхната магия, след което компенсиране, където е необходимо. Тази управляваща философия вече беше се изтъркала след години на фискални икономии, недостатъчни инвестиции и нарастващата заплаха от изменението на климата. Пандемията постави последния пирон в ковчега ѝ: очевидният императив за интелигентна държавна намеса, за управление на здравната криза и за подпомагане на жизнения стандарт през блокадите позволява на Европа отново да прегърне социалната пазарна икономика.

Охотата, с която Европейската комисия (ЕК) извършва тази преоценка на социалните аспекти на икономиката, я прави почти неузнаваема спрямо това, което беше само преди десетилетие. Тогава тя беше защитникът на фискалната консолидация, на дерегулацията и на „конкурентоспособността“ (под формата на по-ниски разходи за единица труд), известна още като свиване на дела на заплатите в националния доход. А сега?

През декември ЕК стартира план за действие за „социална икономика“ - различните видове субекти, които извършват икономически дейности, но с нестопанска цел, от социални предприятия до взаимоспомагателни дружества и благотворителни организации. През същата седмица Комисията публикува предложения за укрепване и изясняване на правата на фрийлансърите - закрепване чрез законодателство на някои от развитията в съдилищата по света или при отделни правителства на ЕС, за да се гарантира, че фрийлансърите не са ощетени от пропуски в трудовите закони.

Междувременно усилието на ЕК от година насам в посока европейска директива за адекватно минимално заплащане набира скорост. Скандинавските страни, които нямат законови минимални заплати, се противопоставиха на това от страх, че то ще подкопае техния модел на колективно договаряне. Сега новият социалдемократически министър-председател на Швеция, Магдалена Андерсон, прие компромис в Съвета на националните правителства. Много е възможно френското председателство на Съвета да доведе процеса до край през следващата година.

Вятър в платната ще усети европейската социална пазарна икономика в такъв случай. Но тези ветрове са международни. В САЩ администрацията на Джо Байдън ясно прави политика, използвайки доктрина, която е описвана като прогресивна икономика от страна на предлагането, разглеждайки социалните разходи като инвестиции в по-голямо участие на работната сила и по-голяма производителност на частния сектор. Обединеното кралство, едва година след като напусна ЕС в търсене на самостоятелност, прие схема за компенсиране на заплатите в европейски стил за тези, които губят прехраната си в пандемията. Неговото консервативно правителство повишава данъците до исторически рекорди, за да финансира общественото здравеопазване. А в Япония новият премиер се противопоставя на „неолиберализма“ и обещава по-преразпределителна икономическа политика.

Така ЕС и неговите държави членки (в много от които лявоцентристките партии са в подем) яхват променящите се глобални течения на икономическото мислене. Това беше вярно и в предишната фаза: безкритичното увлечение по слабо регулираните пазари беше световен феномен. Разликата е, че сега Европа прегръща глобален феномен, който е в полза на нейните силни страни.

В ново изследване икономистите Томас Бланшет, Лукас Чансъл и Еймъри Гетин използват най-всеобхватната методология относно неравенството, за да сравнят Европа и САЩ. Европа има по-егалитарни доходи; тук няма изненада. Но две други констатации далеч не са очевидни. По-голямото равенство в Европа не се дължи на по-прогресивна система за данъци и трансфери. Всъщност САЩ преразпределят повече към най-бедните. Вместо това печалбите на пазарите - преди преразпределителните данъци и трансфери - са много по-равномерно разпределени в Европа. Всъщност повече, отколкото в Америка след преразпределението.

Това е ползата от постоянните социални инвестиции - дори през слабите години. Глобалният социален обрат, предизвикан от пандемията, позволява на Европа да се върне към своята ДНК. Бившият германски канцлер Ангела Меркел обичаше да казва, че Европа има 7 процента от население на света, но 25 процента от икономиката и 50 процента от социалните разходи. Тя посочваше това като проблем, но все повече това изглежда като пример за подражание.