Това означава, че съвременният финансов цикъл се колебае с темпото на матуритета на дълга. Повечето ликвидност изисква повече дълг като обезпечение, а повечето дълг изисква повече ликвидност за рефинансиране.
Регулаторите изглеждат затънали в този цикъл. Те поддържат ниски лихвените проценти и по този начин насърчават още повече заемането, но същевременно често заплашват да изтеглят ликвидност чрез т. нар. количествени мерки за затягане покупките на активи.
Няколко от ключовите централни банки в света, включително Федералният резерв на САЩ, стожерът на световната монетарна система, планират да намалят програмите си за количествено облекчаване през 2022 г. Някои вече започнаха. По-ниската ликвидност затруднява превъртането на дълговете.
Междувременно капиталовите пазари напоследък се превърнаха в широкомащабни механизми за рефинансиране на дълг, с лекота надхвърляйки учебникарската си роля за финансиране на нови капиталови проекти.
Резултатът е шеметна дългова спирала, като централните банки са принудени да реагират чрез бързо рестартиране на своите програми за количествено облекчаване, за да подкрепят пазарите с изкупуване на активи, когато има риск от финансова нестабилност. Помислете за регулаторните отговори на пазарните разпродажби през 2008, 2010, 2019 и 2020 г. и подкрепата, предоставена от Фед при Грийнспан, Бернанке и Йелън.
Подновената доза на количествено облекчаване или подкрепа от Пауъл изглеждат като неизбежна мярка при следващата разпродажба на фондовия пазар. Накратко, бъдещият растеж на глобалната ликвидност изглежда е станал институционализиран от тези дългови тежести.
Иронията е, че когато кешът на Фед се влива в системата, той често е насочван към тесен списък от често неликвидни ценни книжа, оказвайки огромен ефект върху цените. Това води до значително повишаване на индексите за различните класове активи и принуждава други инвеститори да гонят цените в движението им нагоре, което увеличава въздействието.
Много от най-големите инвестиционни мениджъри сега следват тези индекси както при облигациите, така и при акциите. Според Bloomberg Intelligence около половината от управляваните активи във фондове за акции в САЩ пасивно следват индекси като S&P 500. Традиционните показатели за оценка не играят никаква роля в техните решения.
Освен ако спиралата не бъде прекъсната от по-високи лихви, глобалната ликвидност в крайна сметка ще се повиши. В същото време разпределението на активите е поставено на потенциално саморазрушителен автопилот, който игнорира разумните инвестиционни критерии, така че парите се фокусират върху най-големите акции, тласкайки техните оценки, а понякога дори и собствениците им към Луната.
преди 2 години да наливаш ликвидност на някой, дето е неликвиден е другия начин да му кажеш, че е беден кат църковна мишка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години нужно е правителствата да сложат сериозна спирачка на фин сектор, който бааава мамата на всичко. регулации и стоп на виртуалния растеж. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години хаха, абе 12 години печатае нон стоп, надухте всякви балони, инфлацията изби *** и при първия намек че безумието с печатницата ще спре... излизате и казвате че нямало ликвидност!!!Вие не сте икономическа медия, а жълт вестник... важно е да има пълнеж за импресии! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Само тия ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Рано или късно този дълг ще произведе едно голямо пук. Въпросът е кога. Държави като Гърция Италия, Испания Португалия Ирландия ще ронят сълзи отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ликвидна заплаха дебне пазарите през 2022 г. >> Шшш продатат измамните активи, начиная от шиткойни и шшш са упрай работата! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Това за дебненето ми напомни една песничка,която пеехме кат студенти, а именно:Индиански вожд, покрит с пера, наврял в гъ.зъ си лулата на мира.Каубой го дебне дебне дебне, да го еб.не еб.не еб.не а той си прави т***ашак със смър.та отговор Сигнализирай за неуместен коментар