Силният юан е проявление на големите икономически проблеми на Китай

Въпреки че напоследък беше малко колебливо, представянето на щатския долар през 2021 г. беше изключително. Той поскъпна спрямо почти всяка значима валута, въпреки че инфлационният натиск в САЩ беше по-силен от очакваното, а Федералният резерв не направи нищо, за да му противодейства. Забележително е също, че доларът се покачи спрямо валути, които в миналото са били подкрепяни от високите цени на суровините, както и спрямо такива, чиито централни банки повишиха лихвените проценти, пише за Bloomberg Ричард Куксън

От много малкото валути, които бяха по-силни от долара, китайският юан показа най-драматично представяне. Повечето анализатори казват, че силата на юана е свързана с огромното търсене на китайски продукти, което увеличава търговския излишък на страната, както и с държавния дълг на Китай, който носи много по-голяма доходност от държавните облигации в развития свят. Това би било по-убедителен аргумент, ако валутите на страни със същия висок нетен търговски баланс, като Русия и Австралия, също имаха силни валути. За мен силата на юана говори много за това колко са големи проблемите на страна - и колко много приличат на тези на Япония отпреди три десетилетия.

Първата причина, поради която има логика да се разглеждат проблемите на Китай през японски лещи, е, че японската валута също се повиши, когато кризата там започна. Въпреки че пазарите на акции и имоти се сриваха и икономиката влизаше и излизаше от рецесията, йената достигна рекордно ниво от 79,75 за долар през април 1995 г. Това бележеше 50% търговско-претеглен ръст спрямо началото на 1990 г. Представянето на йената меко казано изненада всички. Юанът в днешно време също започна да се катери бързо, особено спрямо еврото и йената. Претеглената му спрямо търговските потоци стойност се е повишила с около 8,5% от края на 2020 г.

Всичко това е интересно, но едва ли е обяснително. Ето защо трябва да разберем икономическите причини, лежащи в основата на възхода на юана. Един прост начин на мислене за това, което се случи навремето в Япония и какво се случва сега в Китай, е през призмата на секторните баланси на икономиката. В един много прост модел има три сектора, които трябва да се следят: салдото на частните спестявания, балансът на държавните спестявания и общата текуща сметка, която измерва спестяванията за икономиката като цяло. Всички те трябва по дефиниция да дават нула. Ако дадена страна има дефицит по текущата сметка (което означава, че харчи повече, отколкото спестява), тогава, по дефиниция, вътрешните сектори трябва заедно да имат еквивалентен излишък.

Китай обаче поддържа излишък по текущата сметка (той спестява повече, отколкото харчи). Излишъкът се свиваше до края на 2018 г., но оттогава започна да расте бързо. Това отново означава, по дефиниция, че когато се комбинират, частният сектор и правителството трябва да имат голям и нарастващ дефицит. Неотдавнашните увеличения на корпоративните недоспестявания, финансирани от огромни заеми, само добавиха към това, което така или иначе беше грандиозен заемен бум.

Проблемът сега е, че тази вълна от корпоративни заеми се обърна. Компаниите трябва да спестяват повече, отколкото печелят. Като изключим тази част от кредитирането, която просто добавя неплатена лихва към главницата, растежът на кредитите в Китай не е бил толкова слаб от средата на 90-те години на миналия век. Реалният растеж на парите не само се срина, но и вероятно е отрицателен. Не е чудно, че вътрешното търсене спихна. Ето защо правителството разхлаби много леко паричната политика: задължителните резерви на банките наскоро отново бяха облекчени. Това отчасти е и причината, поради която търговският излишък на страната се разду: той се повишава колкото от спадащото вътрешно търсене, толкова и от силното търсене от чужбина.

Юанът далеч не е свободно плаваща валута, като правителствената политика често диктува неговата посока. Най-малкото правителството би искало стабилен юан, докато компаниите изплащат огромните си задгранични дългове. Но корпоративните спестявания са по-голямата причина за покачването на юана. Освен ако централното правителство не успее да компенсира огромните корпоративни спестявания със също толкова големи заеми, китайската валута ще продължи да се засилва, докато печалбите в чужбина ерозират и излишъкът по текущата сметка се изпари. Правителството на Япония беше принудено да взема заеми и да харчи мащабно, за да компенсира свиващия ефект на корпоративните спестявания, но правителството така и не харчеше толкова, колкото заявяваше, което отчасти е причината йената да се поскъпне. Остава да видим дали китайското правителство може да харчи толкова, колкото японското.

Консенсусът не вярва на това, което изложих тук. Той смята, че проблемите в сектора на имотите са управляеми и Китай ще издрапа. Няма да стане така. Процесът ще бъде болезнен. Тъй като кредитът е напълно недостатъчен за покриване на нуждите от финансиране на компаниите, резултатът ще бъде повече дефолти. Подобно на Япония в началото на кризата й в миналото, вероятно китайското правителство няма представа за естеството на проблема, с който се занимава, нито за неговия мащаб. Япония успя да разпростре болката в продължение на много години и да предотврати всеобхватна криза, макар че понякога ставаше трудно. Китай тепърва започва да разбира колко труден ще бъде процесът. Покачващият се юан е толкова драматичен знак, че основателно можем да се надяваме останалата част от света да го вземе под внимание.