Брюксел, имаме енергиен проблем

Очакванията бяха, че съоръжението ще заработи до края на годината, но видимо стартът се отлага все повече и повече, особено на фона на напрежението между Украйна и Русия, което заплашва да върне американските санкции срещу "Северен поток 2".

От друга страна и надеждите (или опасенията), че САЩ може да накаже сериозно Русия чрез санкции, вероятно са силно преувеличени, след като стана ясно, че интересите на петролните пазари може би ще се окажат по-силни от желанието за поставяне на руския президент Владимир Путин под натиск. Това едва ли ще бъде посрещнато с негодувание и в Европа, където почти 40% от вноса на природния газ идва от Русия.

Заради тази зависимост едва ли ще се стигне до отказ от построена вече инфраструктура за доставки на газ и вероятно "Северен поток 2" ще бъде въведен в търговска експлоатация по някое време през 2022 година.

Природният газ поскъпна с повече от 500% от началото на годината и в последните дни на декември надхвърли нивата от 100 евро за мегаватчас, или над 200 долара за барел петролен еквивалент. А скъпият газ е тук, за да остане, опасяват се анализатори. Според Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България, Русия успя да проправи път на изток на своя газ и Европа вече няма да бъде най-големият и ключов пазар за "Газпром".  

Суровината е ключова за производството на електроенергия в много държави от общността. Така през декември цената на електроенергията в Германия достигна 241 евро за мегаватчас, а във Франция - над 380 евро за мегаватчас. Високите енергийни цени подхраниха инфлацията, а много компании в сектора трябваше да затворят, тъй като не успяват да изпълнят своите ангажименти.

И тук не помагат единствено мерките за енергийна ефективност, насърчавани от европейските власти, макар че заради тези усилия европейските домакинства са спестили средно 210 евро през 2020 година. Това се дължи на енергоспестяващите уреди, сочи доклад на ЕК. Емисиите намаляват с 530 килограма на годишна база, а потреблението на електронерегия е с 1000 киловатчаса (27%) по-малко.

Очакванията са, че енергийноефективните уреди ще пестят средно по 350 евро на европейските домакинства до 2030 година. Но днес, за да смекчат ефекта от скъпата енергия, в много страни от ЕС бяха предприети редица дейности, сред които намаляване на ДДС за доставка на електроенергия или директни субсидии за уязвимите потребители. Засега тези мерки намериха своето приемливо финансиране - от неочакваните приходи, получени при продажбата на квотите за въглеродни емисии. 

За европейските чиновници отговорът на енергийната криза е един - ускоряване на зеления преход и изграждане на мощности, използващи възобновяемите енергийни източници, защото те са "собствено производство". Така на Европа няма да ѝ се налага да разчита на вноса на енергоресурси и на настроенията на пазара (или на държавни лидери). В изпълнение на тези планове Брюксел вече павира пътя за отказ и от природния газ след въглищата - чрез законодателни предложения за насърчаване на навлизането на нискоемисионни горива като биометан и водород в съществуващата газопреносната мрежа. Като например отпадане на тарифите за пренос.

За много експерти обаче волатилността в последните месеци показва, че системата не е напълно готова за прехода и темпото трябва да се забави.

Но посоката вече е зададена и инерция тепърва ще трябва да се набира - зелените проекти ще стават все по-успешни, защото финансиране за тях ще се намира все по-лесно. Месеци наред ЕК обмисля как да построи своята зелена таксономия и дали да включи природния газ и ядрената енергия като устойчиви енергоизточници, но възобновяемите ресурси са извън всякакви съмнения. Една по една банките в Европа ще започнат да отказват ново финансиране за проекти, свързани дори и косвено с изкопаеми горива и така преходът ще бъде факт.

Цената му е въпрос на други сметки.