Призракът на тройната война преследва американската доминация

В продължение на десетилетия американското военно планиране се основаваше на идеята, че САЩ трябва да могат да водят две войни, в различни части на света, едновременно. Но дори и най-мрачните стратези не са планирали три войни едновременно, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Администрацията на Джо Байдън обаче в момента е изправена пред милитаризирани кризи в Европа, Азия и Близкия изток. Взети заедно, те представляват най-голямото предизвикателство пред глобалната мощ на Америка след края на Студената война.

Американски официални лица информираха, че Русия планира инвазия в Украйна „още в началото на 2022 г.” Междувременно Лойд Остин, американският министър на отбраната, предупреди, че военните маневри на Китай близо до Тайван изглеждат като репетиция за пълномащабна инвазия. Иран пък може да е на няколко седмици от създаването на достатъчно материал за производството на ядрено оръжие - резултат, който САЩ се опитваше да предотврати десетилетия. 

Някои анализатори се притесняват, че сега Америка може да е изправена пред координирана глобална агресия от страна на ревизионистки сили. Карл Билдт, бивш министър-председател на Швеция и дипломат, предупреждава, че властите трябва да обмислят възможността за едновременни нахлувания в Тайван и Украйна. „Взети заедно, тези два завоевателни хода биха изместили фундаментално глобалния баланс на силите, издавайки смъртния акт на световен ред, който крепеше глобалния мир десетилетия.“

Изглежда малко вероятно Си Дзинпин и Владимир Путин да си говорят директно за координирани военни действия. Идеята пък за тристранен конферентен разговор, в който участва и Ебрахим Раиси, президентът на Иран, е в сферата на фантастиката.

Но въпреки че няма единен план, свързващ амбициите на Пекин, Москва и Техеран, има известна степен на споделен анализ и бдителност. Правителствата на Китай, Русия и Иран се оплакват, че са набелязани за „смяна на режима“ от Вашингтон. Всички те имат амбиции да доминират в своите региони. И всички те оправдават амбициите си с претенции за родство с народи извън националните им граници.

Правителството на Си настоява, че съдбата на Китай е да „обедини“ родината, като погълне Тайван. Путин твърди, че се извършва „геноцид“ срещу рускоговорящите в Украйна и че е дълг на Москва да ги защити. Иранското правителство твърди, че е защитник на исляма в целия свят и използва мюсюлманите шиити извън своите граници като прокси воини.

След хаотичното изтегляне от Афганистан през лятото Америка изглежда слаба. Това увеличава изкушението за Русия, Китай и Иран да се опитат да подновят старите си оплаквания или да продължат с отколешните си амбиции.