Миннодобивният сектор се сблъсква с криза на талантите заради енергийния преход

Джонатан Литъл, завършил Университета в Кентъки с бакалавърска степен, е сред редицата студенти по света, които миннодобивната индустрия не може да си позволи да изгуби макар вече да го е направила, пише Ройтерс.

20-годишният Литъл обмисля кариера в миннодобивния сектор, но вместо това избра да учи вид инженерството, което вероятно ще му помогне да проектира двигатели на камиони. Последното изглежда много по-привлекателно за него, отколкото да работи във въглищна мина, както правят много негови връстници от университета след дипломирането.

 „Това не е кариерата, която искам“, споделя Литъл.

Изборите, направени от Литъл и други студенти като него, предвещават криза на талантите за миннодобивната индустрия, докато тя се подготвя за масовото пенсиониране на застаряващите работници.

Колкото повече навлизаме в това десетилетие, толкова по-малко хора ще завършват обучение в областта на минното дело, овладели тънкости като изграждане и управление на мини, произвеждащи литий, никел, мед и други метали, за да изхранват „гладните“ производители на електрически превозни средства, соларни панели и други технологии, свързани с възобновяемата енергия. 

Броят на хората, записали да следват по програми за минно инженерство в САЩ е спаднало с 46% между 2015 и 2020 г., според проучване на Обществото за минно дело, металургия и проучване (SMME). Същият проблем засяга и страни със силно развита миннодобивна индустрия като Канада, Южна Африка и Австралия.

„В крайна сметка ще се окажем в ситуация с хора без нужното знание, които ще трябва да управляват мините в момент, когато те ще са от значение за прехода към електрическа мобилност“, изтъква  Майк Армитидж, член на борда на Tertiary Minerals Plc.

Недостигът на таланти се задава на хоризонта, точно когато автомобилните производители се стремят да произвеждат милиони електрически превозни средства. Редица автомобилни концерни вече планират да разполагат с изцяло електрически автопаркове до 2030 г. Батериите и окабеляването за всички тези двигатели ще изискват значително увеличаване на производството на метали.

Много студенти са притеснени, казват професори и ръководители на индустрията, от историческата репутация на минното дело като опасна индустрия, която замърсява околната среда. Този стереотип беше подкрепен допълнително, когато преди три години 270 души загинаха след срутването на хвостохранилище, собственост на Vale SA в мина за желязна руда в Бразилия.

Застаряваща работна сила

Повече от половината от действащите миньори в САЩ са на възраст над 45 години, а 20% вече са прехвърлили 60 години и им предстои пенсиониране, според проучване на Mercer. Американското правителство сформира комисия, която да се справи с "общественото мнение за естеството на минното дело" и застаряващата работна сила.

Междувременно Китайският университет по минно дело и технологии - считан за най-доброто минно училище в тази азиатската страна – успя да запише повече студенти по минно инженерство през 2020 г., отколкото в САЩ за същия период, до голяма степен за да снабдява разрастващия се въглищен сектор в Китай, според проучването на SMME.

Сега западните университети, търговски групи и компании бързат да наемат нови студенти, докато завършващите гимназисти все още се ориентират как да продължат със своето обучение.

„Ако не познавате минното дело, получавате тези странни възприятия за индустрията, че сме като Снежанка и седемте джуджета с кирки“, посочва Емили Шоутен от компанията за добив на сребро Coeur Mining Inc.

Тревогата относно очертаващия се недостиг на таланти дори накара главния изпълнителен директор на Freeport-McMoRan Inc Ричард Адкерсън да се срещне лично със студенти от Университета на Аризона по-рано тази година, за да им предложи възможност за професионално развитие.

„Днешният добив не е добивът, за който хората са мислили преди“, изтъква Адкерсън. „Има толкова огромни възможности за млади, технически грамотни хора да влязат в сектора и да дадат своя принос“, добавя той.

Университетите стартират или разширяват курсове, включващи анализ на данни, автономно шофиране и компютърно програмиране за бъдещи миньори, а не само геология и география. Те също така финансират изследвания за нови начини за обработка на минерали и борба с изменението на климата.

В САЩ Миньорското училище в Колорадо е изградило подземна мина, за да могат учениците да се обучават в полеви условия. В университета в Кентъки, където Литъл следва, завършилите студенти могат да изследват нови начини за извличане на метали от стара електроника.

Ангажимент за постигане на устойчивост

В Южна Африка Университетът „Уитуотърсранд“ - който е обучил титани в индустрията като бившия главен изпълнителен директор на Glencore Plc. Айвън Глазенберг - тази година започна да предлага курс по въпросите на климата на студентите, за да отрази нарастващия интерес към темата въпреки зависимостта на националната икономика от въглищата. 

Миньорското училище в Западна Австралия (WASM) започна постепенно да прекратява своята програма за петролно инженерство, като я трансформира, за да се съсредоточи върху възобновяемата енергия.

„Нашата мисия е да създаваме мислещи лидери... (които осъзнават своята) морална отговорност, която е свързана с това да произвеждаме материала, който ни е необходим, за да осигурим устойчив поминък“, изтъква Майкъл Хич от WASM.

Тази мисия накара Том Бенсън да се присъедини към Lithium Americas Corp. и да помогне на компанията да направи най-голямата литиева мина в САЩ въглеродно неутрална.

„Ако искате умни хора да работят в тази индустрия, трябва да им покажете, че имате ангажимент за устойчивост“, споделя Бенсън, който отговаря и за стажантската програма на компанията и ръководи отдела за проучване. „Минното дело трябва да играе съществена роля в борбата с изменението на климата“, категоричен е той.