Икономиката на Китай залита, но светът не усеща ефектите

Изненадващо бързото забавяне на Китай предизвиква познати предупреждения, че както върви Китай, така върви и световната икономика. Само че Китай може вече да няма толкова голямо значение, колкото имаше, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management и автор на „Десетте правила на успешните държави”. 

Не толкова отдавна повечето икономики растяха в синхрон с Китай. Но през последните години тези връзки отслабнаха, след което се сринаха по време на пандемията. Най-драматично е разпадането на корелацията между растежа на брутния вътрешен продукт в Китай и другите развиващи се икономики - от почти перфектна (над 0,9) през 2015 г. до едва видима (под 0,2) сега. През второто тримесечие на тази година Китай расте значително по-бавно от други развиващи се пазари за първи път от три десетилетия, което може да е знак за нещо предстоящо.

Пекин се затваря, за да овладее пандемията, репресира икономически критични сектори и се заема с големия корпоративен дълг с агресия, несравнима с никое друго правителство. Това до голяма степен обяснява защо Китай се забавя толкова бързо сега, когато в останалата част от света не е така. Но връзката между растежа в Китай и други икономики започна да отслабва преди около пет години, така че този момент може да отразява по-дълбоки тенденции.

Една такава е новата търговска студена война. Китай се обръща навътре, заменяйки модела на растеж, ръководен от търговията, с такъв, движен от местните потребители. Износът е спаднал като дял от БВП на Китай от над 35% преди 2010 г. до по-малко от 20% днес. През 2015 г. Пекин стартира инициативата „Направено в Китай 2025”, за да стане по-самодостатъчен чрез разработване на повече технологии у дома.

При Доналд Тръмп САЩ отговориха, полагайки усилия за „отделяне“ от Китай. След това президентът Джо Байдън и много от критиците на Тръмп в Европа заеха подобна позиция - и ускориха тези усилия по време на пандемията. Това означава закупуване на повече стоки от търговските конкуренти на Китай като Мексико, Виетнам и Тайланд.

На Китай се падаха около 35% от растежа на световния БВП през годините преди пандемията, но този дял спадна рязко през 2020 г. и сега е около 25%. Китай все още растеше два пъти по-бързо от средното за другите развиващи се икономики преди пет години, но тази разлика намаля. Изправен пред съпротивлението на свиващото се население и огромните си дългове, Китай вероятно ще расте по-бавно от другите развиващи се пазари през следващите години.

Междувременно други двигатели на глобалния растеж набират скорост, всеки длагащ тласък на различни държави по значим начин. Дигиталната революция повишава търсенето на полупроводници и други високотехнологични продукти, стимулирайки износа от напреднали развиващи се икономики като Тайван и Южна Корея. Нарастващите потоци от данни контрират забавянето на световната търговия и Китай.

Мобилната интернет технология трансформира икономиките на по-големите, по-малко напреднали пазари, включително Индонезия и Индия, където дигиталните приходи са се увеличили повече от три пъти като дял от БВП само през последните четири години. Индия е една от страните, където търговията с Китай намалява като дял от икономиката.

Голяма част от този тласък идва от онлайн услугите, които се разрастват бързо и едновременно във всички развиващи се икономики, независимо какво се случва в Китай. В световен мащаб мобилните технологии представляват около 10% от кумулативния растеж на доходите, като тези печалби се разширяват по-бързо на развиващите се пазари.

Усилията за ограничаване на глобалното затопляне причиняват „зелена инфлация“ в цените на суровините чрез понижаване на новите доставки и повишаване на прогнозите за търсенето на „зелени метали“ като алуминий и мед. Нарастващите цени са голям тласък за износителите на такива метали, които идват главно от развиващи се пазари като Перу и Чили.

Глобалното отделяне от Китай може да се окаже трайно. Дигиталната революция, борбата срещу климатичните промени и новата студена война вероятно ще надживеят последиците от пандемията и биха могли да възвестят нова ера на растеж в развиващия се свят. По време на последния златен век за развиващите се пазари, след началото на хилядолетието, много от тях просперираха главно чрез доставка на части или суровини за Китай - тогава надигащата се „фабрика на света“. Сега те имат повече възможности.

Да се ​​каже, че Китай има по-малко значение не е като да кажем, че той няма значение. Китай все още е водещият търговски партньор на най-много държави по света и основният глобален купувач на стоки. Ако например кампанията му за намаляване на огромните корпоративни дългове, особено в сектора на имотите, завърши със срив, ефектите ще бъдат глобални и неизбежни. Но по-слабите трусове може вече да не са с такива последици. Може да се окаже, че когато Китай се спъне, светът вече не пада с него.