В епохата на политиката „ние срещу тях“ отиващият си германски канцлер Ангела Меркел може да е единственият виден международен лидер, който печели масово одобрение. От Полша до Перу ясно мнозинството изповядва благоприятно мнение за източногерманския физик, превърнал се в политик, чийто 16-годишен мандат на управление на най-голямата страна в Европа приключва.
За разлика от най-известните ѝ съвременници – бившият президент на САЩ Джордж У. Буш, бившият премиер на Италия Силвио Берлускони и президентът на Русия Владимир Путин, Меркел е толкова популярна в чужбина, колкото и у дома, пише онлайн изданието Politico.eu.
Това положително мнение се разпространява и в Германия. Страната се ползва от „най-висока почит, която някога сме измервали“, съобщи наскоро консултантската компания Gallup.
Въпреки че няма спор за глобалното положение на Меркел, причините за това са по-малко ясни. Отвъд очевидното - тя не води войни, не е предявявала претенции за територията на други страни, произходът на нейната популярност е своеобразна загадка.
Едно често срещано обяснение е, че сериозността и почтеността на Меркел предлагат мощна противоотрова срещу глобалната игра за власт. Това обаче не е цялата история. За разлика от други мощни политически фигури от близкото минало, било то Роналд Рейгън, Маргарет Тачър или дори Барак Обама, Меркел не може да претендира за никакво постижение.
Историческите етапи на нейната епоха - обединението на Германия и задълбочаването на Европейския съюз (ЕС), се случиха много преди тя да дойде на власт. Дори икономическият ренесанс, на който Германия се радваше по време на нейния мандат, е резултат от реформите, предприети от нейния предшественик.
Легионите нейни привърженици обаче ѝ приписват всякакви монументални постижения – от човешките права до политиката в областта на климата. Те я представят като безстрашен борец в тежки кризи, чиято ръка направлява Германия и Европа по времето на краха на Lehman Brothers, гръцката дългова криза, бежанската криза и пандемията. Резултатът – това, което най-точно може да се нарече „митът за Меркел“.
„В момент на глобален политически и социален разрив нито един лидер на световната сцена не защити либералния демократичен ред след Втората световна война толкова яростно, колкото тя, изправяйки се срещу агресивни авторитаристи от Путин до Тръмп“, казва Кейти Мартън, автор на биография на германския канцлер. „Тя превърна Германия в лидер на Европа – не само икономически лидер, но и морален лидер, и в имигрантска нация, като прие един милион бежанци от Близкия изток“, допълва тя.
Наистина ли Меркел обаче се сблъсква с „глобални хулигани“, дали наистина тя превърна Германия в морален лидер на Европа и Берлин ли е новият остров Елис в света?
Друга гледна точка е, че Ангела Меркел прекара 16 години в изпаренията на германската индустриална мощ и не се справи с по-дълбоките предизвикателства, пред които страната е изправена у дома и в чужбина. През цялото време Меркел избра да умиротворява, вместо да решава. Когато избухна дълговата криза, тя разсея острия проблем, но замете другите проблеми под килима. Нейните критици казват, че това е нейното наследство – проблемите с интеграцията на бежанците, трансатлантическите отношения и единството в еврозоната.
Историците със сигурност ще прекарат десетилетия в обсъждане на влиянието на Меркел върху тези (и други) фронтове за години напред.
Твърдение: След избирането на Тръмп Меркел, вече разглеждана от мнозина като най-влиятелната жена в света, също стана „лидер на свободния свят“, като поддържа свещта на демокрацията да гори.
Реалност: Левите колумнисти на американски и британски вестници дадоха на Меркел това прозвище, което е толкова пресилено, че тя самата го определи като „гротескно и абсурдно“. Въпреки че Меркел очевидно не е почитател на Тръмп, тя никога не изпусна от поглед интереса на Германия. Само седмици след встъпването в длъжност на Тръмп тя пътува до Вашингтон с голяма делегация, за да се опита да спечели американския президент и семейството му на нейна страна.
01:50 | 14.09.22 г.