Митове и факти за управлението на Меркел

Макар че това усилие в крайна сметка се провали, Меркел разбираше по-добре от повечето други лидери степента, до която просперитетът и сигурността на Европа (и особено на Германия) зависят от Америка. Това обяснява решението ѝ да увеличи значително разходите за отбрана в светлината на американските мита за стоманата и алуминия и дори поемането на ангажимент да купува американски оръжия. Това е и причината, въпреки атаките му срещу мултилатерализма и „либералния ред“, на който тя държи, Меркел никога да не скъса връзки с Тръмп.

Меркел не беше толкова лидер на свободния свят, колкото беше талисманът на глобалната традиционна политика, която я идентифицира като последна голяма надежда. Каквато и сила да притежава, то тя е мека сила.

Твърдение: Меркел предпази Европа от разпадане.

Реалност: Това твърдение се корени в европейската дългова криза, която възникна в Гърция в края на 2009 г. и се разпространи в други страни от периферията на еврозоната. Запазването на еврото, най-големият израз на европейската интеграция, беше от решаващо значение за предпазването на самия ЕС от срив. Ето защо решението на Меркел да спаси Гърция се разглежда от нейните поддръжници като основополагащ момент в историята на ЕС.

В най-добрия случай обаче това е само наполовина вярно. Първоначалният отговор на нейното правителство беше да предостави заеми на Гърция при лихварски условия, които дестабилизираха политическата ѝ система и насочиха страната към депресия, от която все още не се е възстановила. Строгите икономии, наложени от Европа на Гърция по настояване на Германия, бяха от мащаб, невиждан в Европа след войната, което обяснява защо рейтингът на Меркел там е само 30 процента.

Германците също пострадаха. След фалита на Гърция германските данъкоплатци бяха принудени да налеят много повече пари в страната, отколкото биха били необходими, ако Меркел се беше вслушала в разума в самото начало.

Меркел също умишлено игнорира историческото съучастие на Германия в неволите на Гърция. Въпреки ясните доказателства в годините, довели до въвеждането на еврото, че Гърция не е била готова да се присъедини към валутния съюз, Германия, под ръководството на Хелмут Кол, настоява това да се случи и е игнорирала доста проблеми по документите.

Въпреки тази измъчена история, инфраструктурата за надзор и спасяване, подготвена след кризата, остава на мястото си и представлява значителен скок към стабилизиране на Европа срещу подобни сътресения. Споразумението на Меркел с френския президент Еманюел Макрон миналата година за издаване на общ дълг на ЕС за създаването на фонд за възстановяване от пандемията на стойност 750 млрд. евро е още една стъпка в тази посока, която някои наблюдатели смятат за нейното най-значимо европейско наследство.

В крайна сметка картината е смесена. Меркел успя да предотврати срива на еврото, но само толкова. В същото време тя не направи почти нищо, за да разреши най-голямата заплаха за еврото: Икономическите дисбаланси между Германия и останалата част от еврозоната упорито остават. Въпреки че не трябва да има съмнение относно ангажимента на Меркел към европейското единство, нейните политики често са имали непредвидени последици.

Твърдение: Меркел показа голямо състрадание, като допусна повече от един милион бежанци, бягащи от военните действия в Близкия изток.

Реалност: Само седмици преди напливът да достигне своя връх, Меркел беше подложена на критика за това, че разплака 14-годишно палестинско момиче, като ѝ каза по време на публичен форум, че много търсещи убежище ще бъдат депортирани, защото „политиката е трудна“.

Когато Меркел взе решението да запази границата на Германия отворена за бежанци в края на лятото на 2015 г., тя направи това въз основа на две предположения: че общият брой ще възлиза на няколкостотин хиляди и тя може да сключи сделка с други страни от ЕС, за да си поделят тежестта. Тя сгреши. Нещо повече, опитът на Меркел да накара други страни от ЕС да приемат квота за бежанци катастрофира, което подхрани крайнодесните партии в целия блок.

Авторитарните популисти, включително унгарския Виктор Орбан и полската партия „Право и справедливост“, използваха обществените страхове от миграционната схема, за да засилят властта си. Разделението в ЕС относно бежанската политика отрови атмосферата в Европейския съвет, което направи напредъка на други фронтове много по-труден.

В Германия доверието в курса на Меркел беше подкопано от факта, че бягащите от гражданската война в Сирия представляват само по-малко от една трета от молбите за убежище. През 2015 г. например втората по големина група търсещи убежище в Германия е от Балканите.