Да вземем първо рискът, свързан с монетарната политика. Възможно е през следващата година инфлацията да се забави, но истината е, че никой не е напълно сигурен как наистина работи тя. Напълно възможно е централните банки да са имали роля в поддържането на ниска инфлация през последните 20 години. Но е също толкова вероятно - дори повече - ниската инфлация да беше по-скоро ефект от вълната на глобализация и евтината работна ръка, която последва влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. и разширяването на ЕС.
Ако това е вярно, идеята, че централните банки могат да я ограничат само чрез увеличение на лихвения процент с 0,25 процентни пункта, е смешна. Може да се окаже, че те трябва или да приемат инфлацията, или действително да повишат лихвите над нивата на инфлацията, за да я обуздаят. Това не присъства в ничии прогнози.
Относно цените. Пазарите са крехки, когато са скъпи, каквито като цяло са сега - до голяма степен защото не всички участници наистина вярват на всичко в пазарните перспективи.
Всички знаем, че бъдещата възвръщаемост е функция от днешната цена. И това е добре, ако можем да се уверим, че печалбите скоро ще се повишат толкова много, че оценките ще се понижат, без да се налага да губим пари. Но не е добре, когато увереността поема дори и най-малкия удар.
Това е нещо, което видяхме много ясно в петък с паниката на пазара заради съобщенията за новия вариант на Covid (Омикрон - бел. прев.) Ако глобалните пазари бяха евтини и устойчиви, фактът, че не знаем дали новият вариант е лош (по-заразен и по-смъртоносен) или добър (по-заразен, но по-лек), нямаше да има ефект върху тях. Британският индекс FTSE 100 нямаше да спадне с 3 процента до обяд.
И накрая, помислете за капиталовия цикъл. Има задължителна книга за всеки етап от пазарната лудост. В момента това би трябвало да бъде „Капиталова възвръщаемост: Инвестиране през капиталовия цикъл”, колекция от есета, редактирана от Едуърд Чанслър. Идеята тук е проста: трябва да гледате колко капитал се насочва в даден сектор, вместо да се фокусирате само върху цената. Колкото повече капитал има, толкова по-вероятно е секторът да претърпи свръхпредлагане и срив на цените.
В момента е лесно да се видят онези сектори, в които капиталът изглежда едновременно изобилен и неограничен (възобновяемата енергия е очевиден пример), както е и лесно да се види къде той не е бил такъв от известно време (например старата енергия и добивната промишленост). Това е комбинация, която би трябвало да направи инвестирането едновременно по-трудно (рисковете са големи) и по-лесно (има очевидни възможности).
И така, какви всъщност трябва да бъдат очакванията за 2022 г.? Че пазарите са крехки и напът да бъдат много волатилни. Че може да предстоят добри времена, но че много цени вече калкулират 20-годишен пазарен купон. И че може би инвеститорите трябва да се ориентират към по-евтини сектори и по-специално към тези с недостатъчно капитал, от които се оказва, че имаме нужда толкова, колкото винаги.