След изборите за Бундестаг в Германия през 2017 г. минаха почти шест месеца, преди новото коалиционно правителство да встъпи в длъжност. Този път е различно. Ако, както се очаква, Олаф Шолц от Социалдемократическата партия (SPD) бъде потвърден като канцлер на гласуване в Бундестага, планирано за втората седмица на декември, на Германия ще са ѝ били необходими малко повече от 70 дни, за да сформира правителство след изборите на 26 септември, пише Тони Барбър за Financial Times.
Напредъкът е окуражаващо бърз, като се има предвид, че SPD, Зелените и либералните Свободни демократи (FDP) са изправени пред задачата да формират първата трипартийна коалиция, която да управлява Германия от 50-те години на миналия век. Все пак коалиционното споразумение, което беше оповестено публично в сряда, прикрива потенциално неудобните политически различия между трите партии, които никога не са управлявали заедно на национално ниво. Областите, за които трябва да следим, са пандемията, фискалната политика в контекста както на Германия, така и на еврозоната, и външната политика по отношение на Русия, Китай и НАТО.
Заразените от Covid в Германия този месец достигнаха най-високото ниво от избухването на пандемията в началото на 2020 г. Премиерите на мощни западногермански провинции като Баден-Вюртемберг и Бавария настояват за задължителна ваксинация, както стана в Австрия. Но няколко източногермански провинции, където антиваксърските настроения са гласовити, се противопоставят на подобни мащабни мерки, както и FDP.
Ще бъде трудно за очертаващото се правителство да определи съгласувана линия на здравна политика, с която и трите коалиционни партии са съгласни, доколкото е възможно, успоредно с 16-те германски провинции. Целта трябва да бъде избягване на смесените послания от федералното и провинциалните правителства, които объркаха и разделиха германското общество през последните седмици на управлението на канцлера Ангела Меркел.
Въпреки че е най-малката от трите партии в задаващата се коалиция, може да се очаква FDP да упражнява несъразмерно за тежестта си влияние в ключови области на политиката. Това ще бъде особено вярно за управлението на публичните финанси, ако, както изглежда вероятно, лидерът на FDP Кристиан Линднер поеме поста финансов министър.
Трите партии се споразумяха да не премахват „дълговата спирачка“ на Германия - конституционно заложено ограничение за държавните заеми, но FDP отива по-далеч от SPD и Зелените, като не желае пандемичният фонд за възстановяване на ЕС да се превърне в постоянен инструмент на европейската икономическа политика. FDP заема подобна твърда позиция и относно необходимостта еврозоната да се върне към строгите фискални правила, отменени по време на пандемията.
Бъдещото правителство ще трябва да намери начин да съгласува ангажимента си към фискалната дисциплина с обещанията си за увеличаване на вътрешните публични инвестиции, особено в областта на цифровизацията, инфраструктурата и климатичните промени. Зелените спечелиха спора за изтегляне напред на постепенното спиране на въглищните централи от 2038 г. към 2030 г., но това също може да тества границите на бюджетните ограничения. На европейската сцена новото правителство може да се сблъска с призиви от Франция, Италия и други страни да бъде по-гъвкаво, когато става въпрос за предоговаряне на фискалните правила.
И накрая, трите партии на задаващата се коалиция не гледат напълно в една посока по отношение на външната политика. Зелените и FDP тази година провеждаха кампания за по-твърда линия спрямо Русия и Китай, отколкото поддържаната от правителството на Меркел, част от което беше SDP. Имаше и напрежение относно политиката за ядрени оръжия и неуспеха на Германия да изпълни целта на НАТО всяка държава членка да харчи поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
С напускането на Меркел след 16 години на власт и първото правителство, водено от SDP от 2005 г. насам, Германия е в нови политически води. Съюзниците и приятелите ѝ разчитат новото правителство да започне силно.