Както наскоро ми каза Далио: „Има пет вида войни и не всички са с оръжия. Има търговска война, технологична война, геополитическа война, капиталова война и евентуално истинска. Ние със сигурност сме в различна степен в първите четири... и има основателна причина да се тревожим за петия тип."
От друга страна, фактът, че войната може да се води по толкова много начини през 21-ви век, може просто да намали необходимостта от реален военен конфликт. Това е слаба утеха, но ако Китай иска да заплаши Тайван, не е задължително да го прави с танкове или бомби. Може да използва кибератаки или финансови и търговски оръжия.
Това вече се случва в конфликта между САЩ и Китай. Наскоро един сенатор ми каза, че Китай краде интелектуална собственост на стойност 300-500 милиарда долара от САЩ всяка година и въпреки че е невъзможно външни лица да го потвърдят, фактът, че такива числа се подхърлят, сочи, че кибервойна вече се води - по всяка вероятност и в двете посоки.
По същия начин тази седмица във Вашингтон се появиха нови намеци за капиталова война, след като доклад на двупартийна комисия до Конгреса твърди, че Китай използва капиталови потоци, за да атакува Америка. Това също е тревожно, особено за лидери на Уолстрийт като Джейми Даймън или Лари Финк, които искат да правят бизнес там, но и за онези, които се надяват, че капиталовата интеграция може да понижи вероятността от конфликт. Но заплахата от капиталова или търговска война все още е по-малко страшна от истинската.
Разбира се, някои като Далио биха могли да отвърнат, че първото може да доведе до второто. Но има още една причина за малко оптимизъм. Тя е в историческите детайли, които Алисън излага. Той изброява всички конфликти в стил Тукидид през миналите векове и показва, че 12 от 16 такива геополитически промени са довели до истинска война, но 4 не са.
Въпросът е дали тези четири са случайност? Или знак, че хората стават по-мъдри? Може ли елементите на глобализацията, които ни свързват, като интернет или капиталовите потоци, да означават, че капанът на Тукидид не е толкова актуален в дигиталната ера?
Не знаем (все още). Въпреки това Алисън споделя една последна окуражаваща нотка: откакто книгата му беше публикувана, тя не само се превърна в бестселър в САЩ, но и е изключително популярна в превод на китайски. „Никога не съм очаквал това“, подсмихва се той, обяснявайки, че най-популярният пасаж сред китайските читатели е описание на това как Великобритания и САЩ са избегнали Тукидидов момент в началото на 20-ти век, като не са влезли във война. Понякога може да се избяга дори от капан.
преди 2 години За жалост вече са такава след като безумните политици не спряха запада да изнесе 30% от икономиката си в тази диктатура. Никаква мисъл... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години ...извинявам се... император Си Дзин Пин виросударителят. Режимите в Китай, Северна Корея и Русия могат да оцелеят само като отрежат доста от връзките с останалият свят и се опитат да бъдат самодостатъчни доколкото могат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Те започнаха да показват, че ще се изолират с публичните изявления на император Ким, че преминават от експортно ориентирана икономика към такава базирана на вътрешно потребление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Животът е кръговрат. Винаги е имало и ще има подобни ситуации. В тях печели не най-силнията, а най-способният да привлече съюзници и приятели. А по този показател Китай губи катастрофално, ако продължат по тоя начин, скоро ще трябва да се самоизилират, мач с ясен край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Така се подчертава спешната необходимост всичкото производство и чуждо ноу-хау да се изтегли от Китай колкото се може по-бързо. Процесите вече текат с огромна повече от 5-6 години скорост но пак трябват още поне 10-15 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Не знам какъв е тоя напън да се изкара Китай Свръхсила?! На никой от Запада не му пука за Китай и не го смята за заплаха. отговор Сигнализирай за неуместен коментар