Изборът на Марио Драги: президент или министър-председател

От известно време в Италия не се случва нищо интересно. Откакто стана министър-председател, Марио Драги продължи да формулира и прилага реформи в замяна на 191,5 млрд. евро от фондовете за възстановяване от пандемията на Европейския съюз (ЕС).

Нещата обаче скоро пак ще станат интересни, пише Муджтаба Рахман, ръководител на европейската практика на Eurasia Group и автор на Politico.eu.

Политическият свят на Италия вече се подготвя за избора на следващия президент на страната. Настоящият Серджо Матарела изглежда няма да търси втори мандат, след като текущият му изтече в края на януари.

Фаворит за поста на букмейкърите е Драги. Изборът му за президент обаче не е нито лесен, нито очевиден и може да има големи последици за Италия и Европа.

Ако Драги се кандидатира за президент, той лесно ще получи подкрепа от политическите партии както отляво, така и отдясно. Тримата лидери на популистките партии - Джузепе Конте на Движение „Пет звезди“, Матео Салвини на „Лига“ и Джорджия Мелони на „Братя на Италия“, също предполагат, че биха могли да го подкрепят.

Те имат и мотивация да го подкрепят. Най-важен е страхът им, че превъзходството и авторитетът на Драги отслабват партиите им и изсмукват целия кислород от политическия дебат. Както „Пет звезди“, така и „Лига“ загубиха подкрепа като част от голямата коалиция, където партиите се бореха да запазят идентичността си и многократно бяха принудени да допускат компромиси, вкл. да отстъпят от някои от водещите си политики.

За Мелони и Салвини допълнителен стимул е, че подкрепата на печелившия кандидат ще повиши доверието към тях, когато се стигне до формирането на ново правителство след следващите общи избори, които десните вероятно ще спечелят.

Президентът в Италия има повече правомощия от много европейски държавни глави, включително значителна свобода на действие при назначаването на министър-председател и одобряването на министри по указание на министър-председателя. Следователно да не се подкрепи Марио Драги, ако се кандидатира за президент, може да се разглежда като неразумна.

От друга страна, бившият премиер Енрико Лета, който сега ръководи лявоцентристката Демократическа партия, би предпочел Драги да остане на власт като министър-председател до 2023 г., за да продължи реформите, свързани със средствата за възстановяване от ЕС. Тази позиция отразява факта, че Демократическата партия е фракцията, която е най-тясно свързана с политиките на Драги. Тя се представи добре на последните местни избори и пое контрола над петте големи града в Италия.

Драги продължава да изпраща амбивалентни сигнали, като многократно отказва да участва в дебат и да отговаря на въпроси по темата „от уважение“ към титуляра Серджо Матарела. Той обаче внимава да не се изключва.

Сметките на Драги вероятно са обвързани с оценка кой пост - министър-председател или президент, ще му позволи по-добре да закрепи реформите в Италия и да насочи страната по пътя на растежа.

Управлението става все по-трудно, тъй като партиите се стремят да увеличат своята видимост, съпротивата срещу бюджета се увеличава и вероятността от тежка зима нараства заради съпротивата срещу евентуални нови ограничения заради COVID-19. Затова и „меденият месец“ на Драги като ръководител на управляващата коалиция може и да свърши.

Следователно той може да предпочете да заеме президентския пост, преди нещата да се влошат, както стана с технократът Марио Монте. Точно неговата съдба Драги иска да избегне, казват негови съветници.

Ако Драги се кандидатира и бъде избран за президент, крайната му цел ще бъде да си осигури близък съюзник, който да го наследи. Това вероятно ще бъде лице с профила на министъра на икономиката Даниеле Франко, който е работил в тясно сътрудничество с Драги както в Централната банка на Италия, така и в правителството по плана за възстановяване и икономическите реформи, или бившия главен изпълнителен директор на Vodafone и министър на цифровизацията Виторио Колао.

Макар че на теория биха могли да гарантират приемствеността на реформите, заложени от Драги, и да наблюдават изпълнението на плана за възстановяване до края на парламента през 2023 г., на практика Франко — или който и да е друг съюзник на премиера, няма да има моралния авторитет на предшественика си и ще се затрудни да запази коалицията.

Едно от ключовите съображения за депутатите, когато гласуват тайно, ще бъде желанието им да избегнат предсрочни избори, тъй като парламентарната реформа през 2020 г. означава, че една трета от местата в парламента ще бъдат намалени в следващия законодателен орган.

Текущите рейтинги на „Пет звезди“ са наполовина по-малки след изборите през 2018 г. и предполагат, че партията може да загуби почти три четвърти от сегашните си места в законодателния орган. Всъщност всички партии, с изключение на „Братя на Италия“, ще загубят места на следващите избори, така ще изкушението ще е голямо да се гласува за всеки кандидат, който ще гарантира, че законодателната власт ще продължи до 2023 г.

Поради това някои парламентаристи биха могли да решат да не гласуват за Драги, тъй като се опасяват, че напускането му на премиерския пост ще дестабилизира настоящата коалиция и ще предизвика избори.

Да остане на премиерския пост обаче също не е гаранция за стабилност. Маневрите около президентството могат да доведат до напрежение в управляващата коалиция, което да доведе до преконфигуриране и евентуални промени в кабинета. Редовните избори трябва да се проведат преди средата на 2023 г. и политическите сблъсъци ще станат по-ожесточени.

Следователно решението на Драги - и това на депутатите, няма да се вземе лесно. Изглежда, че италианската политика скоро ще стане много оживена отново.