Регулаторните различия между Джером Пауъл и Лейл Брейнард - единствените имена в списъка на американския президент Джо Байдън за председател на Федералния резерв - са тесни. Въпреки това президентът постъпи разумно, давайки приоритет на приемствеността пред промяната, като номинира Пауъл за втори мандат. Съмнително е дали изборът на Брейнард щеше да има голямо влияние върху скоростта, с която Фед планира да затегне монетарната политика в близко бъдеще, въпреки че пазарите я възприемат като малко по-близка да разхлабената политика от Пауъл, пише Financial Times в редакционен коментар.
Така или иначе, Фед ще започне да намалява своята количествена подкрепа от 120 милиарда долара месечно за американската икономика от декември, докато фючърсните пазари калкулират две повишения на лихвите през 2022 г. Изправен пред потенциално опасна повратна точка за пазарите и икономиката, Байдън взе мъдро решение. Заедно с преназначаването на Пауъл, издигането на Брейнард до заместник-председателския пост създава впечатление за приемственост в паричната политика с по-солиден подход към регулирането.
Демократичната левица обаче не е доволна от решението на Байдън. Разликата между Пауъл и Брейнард е много по-голяма по отношение на банковото регулиране, отколкото относно паричната политика. Елизабет Уорън, сенаторът от Масачусетс, нарече Пауъл „опасен човек“ заради разхлабването на ограниченията за капитал и ликвидност на американските банки - ходове, на които Брейнард обикновено се противопоставяше. Но политическата реалност сочи, че недоволството на левицата само ще подобри шансовете за навременно избиране на Пауъл в Сенат, който е разделен поравно между двете партии.
Пауъл беше назначен от Доналд Тръмп през 2018 г. Въпреки че е републиканец, той устоя на натиска на Тръмп преди пандемията да поддържа ниски лихвени проценти в нагорещяваща се икономика. Това означава, че Пауъл ще има необходимия характер, за да оттегли приспособителната политика на Фед, когато пандемията отслабне. Байдън вероятно ще умилостиви левицата, като избере демократи за трите вакантни позиции в управата на Фед, включително заместник-председател по надзора.
В допълнение към презибирането си Пауъл ще се изправи пред две големи предизвикателства. Първото е да овладее инфлацията в САЩ, която на ниво от 6,2% през октомври на годишна база е най-високата от повече от три десетилетия. Фед постоянно твърди, че това е „преходен“ проблем, причинен от временни смущения в глобалната верига за доставки. Това може да е така, но Фед закъсня с осъзнаването на мащаба на недостига на стоки и последващия инфлационен риск.
Може да се наложи централната банка да промени политиката по-бързо от планираното. Намаляването на покупките на активи, които са предвидени да приключат до следващия юни, може да се наложи да се случи по-бързо. Рискът по-високите инфлационни очаквания да се вградят в реалната икономика не е малък. Умереното затягане сега би могло да спести необходимостта от по-силно свиване по-късно.
Второто предизвикателство ще бъде относно разширяването на правомощията на Фед, особено по отношение изменението на климата. Пауъл каза, че с глобалното затопляне трябва да се справят други правителствени агенции.
Брейнард е по-склонна към регулиране от Фед на въглеродното финансиране. В изявлението на Байдън се подчертава, че както Пауъл, така и Брейнард „споделят дълбокото ми убеждение, че са необходими спешни действия на Фед“. Това означава, че Пауъл е изместил позицията си по-близо до това, което правят Европейската централна банка и Английската централна банка. Всъщност ЕЦБ в понеделник предупреди, че европейските банки могат „в крайна сметка“ да бъдат изправени пред по-високи капиталови данъци, ако не успеят да приемат насериозно климатичния риск.
Подобно мислене от страна на централните банки трябва да бъде приветствано. Но политическата реакция, особено в САЩ, може да се разцепи. Републиканската десница ще види промяната у Пауъл като причина да гласува против номинацията му. И все пак мнозинството от демократите и някои републиканци вероятно ще бъдат достатъчни за преизбирането му. Двупартийната подкрепа би била добра новина за Фед и за американската икономика.