Германците трябва да престанат да изпадат в истерия заради инфлацията

За да прокара идеите на свободните демократи и да допълни собствената си автобиография, ръководителят на партията Кристиан Линднер изглежда се кани да стане следващият финансов министър на Германия. Това негово желание обаче противоречи на амбициите на Роберт Хабек, един от лидерите на Зелените. Ако този конфликт се задълбочи, може да засегне и позицията, която се освободи след напускането на Вайдман.

Така че съществува опасност предупрежденията на Бундесбанк да се изгубят в политическата борба за наследството, което Меркел, Шолц и Вайдман ще оставят. Особеното тук е, че сегашният пристъп на ускоряваща се инфлация, макар и плашещ, все още се възприема като временен. Повечето икономически прогнози подкрепят тази перспектива.

германия

До голяма степен ръстът на цените в Германия се дължи на еднократни фактори, като изключително ниските бази от 2020 г. и временното понижение на данъка върху добавената стойност. Енергийната криза, засягаща целия континент, също изиграва своята роля.

След като нещата се нормализират, според Бундесбанк, инфлацията може да се успокои на ниво от около 3% за Германия в обозримо бъдеще. Все пак това е доста над целта на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната на ниво близо до 2%. Но, като се вземат предвид обстоятелствата и устойчивия ръст на цените, едва ли би било странно нивото на инфлацията в страна от еврозоната да надвиши за кратко целта на ЕЦБ.

Би било разумно, ако Шолц, който досега се опитваше да запази пасивна позиция в коалиционните преговори, за да не отблъсне Зелените и свободните демократи, напомни на Линднер и на германските ястреби като цяло, конкретно две неща.

Линднер

Кристиан Линднер. Снимка: Bloomberg L.P.

Първо, Шолц трябва да посочи, че е необходимо фискалната и паричната политика да работят координирано, а не да се отменят взаимно. Една от причините, поради които европейската парична политика отдавна трябваше да бъде толкова разхлабена – за огорчение на германските консерватори – е, че германската фискална политика беше толкова…консервативна. Развържете малко повече своите портфейли и може да не се наложи ЕЦБ да държи своята парична политика толкова разхлабена за толкова дълго време.

Второ, Шолц трябва да напомни на Линднер, че Германия е част от валутен съюз. Германците не могат да очакват ЕЦБ, също със седалище във Франкфурт, да отдаде специална почит на статистиката в страната домакин, точно както Бундесбанк преди 1999 г. не гледаше под лупа инфлацията единствено в провинция Северен Рейн Вестфалия, да речем.

Така че, макар че е добре да сме нащрек относно изпускането на контрола върху инфлацията, по-добрата политика засега - за Берлин, Франкфурт, Брюксел и другаде в Европа - е да се игнорира истеричният страх на германците от инфлацията и да продължим напред.