Политическият отговор на пандемията наруши този баланс. Високите нива на спестявания и държавните трансфери по време на локдауните доведоха до драматичен отскок на глобалното търсене, за който предлагането не бе готово. Сега то изглежда ограничено и нееластично.
Това е много различна среда - такава, при която възстановяването на глобалното равновесие на пазара на стоки става по-трудно; където националните разлики между потенциалния и реалния БВП придобиват по-голямо значение; и където осигуряването на достатъчни местни запаси от стоки придобива по-голямо значение както за страните, така и за корпорациите.
Колкото по-дълго продължава кризата във веригата на доставки, толкова по-склонни ще бъдат компаниите да преосмислят своите бизнес модели. Те могат да решат да инвестират повече, за да върнат производството у дома; могат да се интегрират вертикално, за да придобият обратно контрола върху своите вериги за доставки; те могат да започнат да трупат по-големи запаси, тъй като преминават от модел „точно навреме“ към модел „за всеки случай“.
Адаптирането към тези предизвикателства ще постави допълнителни изисквания към свободния паричен поток и балансите на корпорациите. Това може да има и макроикономически последици. Натрупването и изчерпването на запасите е ключов двигател на икономическия цикъл. Колкото по-дълго запасите остават повишени, толкова по-волатилни могат да станат те - както и бизнес цикълът.
Този стрес при доставките се случва в момент, когато хиперглобализацията е в отстъпление, било то поради напрежението между САЩ и Китай или заради стремежа към стратегическа автономия, докато държавите преминават от социално към икономическо дистанциране. Освен това има натиск от политиките за климатичен преход в посока по- местни доставки, а пазарите на труда пък остават изключително затегнати.
Оптимистите твърдят, че моделът на веригата за доставки от типа "точно навреме" се е представил чудесно по време на кризата с коронавируса. Ако номиналното търсене се забави, ако икономиките се ребалансират от стоки към услуги и ако се появи ново предлагане, тогава притесненията за инфлацията могат да изчезнат толкова бързо, колкото и се появиха.
Въпреки това, рисковете са, че мащабът и продължителността на ковид стрес-теста вече са започнали да поставят на изпитание стария модел. Веригите за доставки се оказаха уязвими - дори това да е причинено от прекомерно търсене и недостатъчни инвестиции. Смущенията във веригата на доставки и повишената волатилност на запасите може да не са само временен бъг. В този случай, ако номиналното търсене продължи да расте по-бързо от предлагането, тогава е вероятно инфлацията да остане повишена и да се разпространи върху пазара на труда. Залогът за регулаторите няма как да бъде по-голям.