ЕС и безкрайният спор за граничните бариери

Печатът на ЕС за одобрение?

Най-сериозният проблем може би не са самите пари, а международният печат за одобрение, който те дават.

"Те просто искат да имат знамето на ЕС на оградите си", казва един служител, като твърди, че подобни бариери "обикновено са просто безполезни", тъй като могат да бъдат изкачени или заобиколени.

Литовският министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис не е съгласен с това. В понеделник той нарече оградата на страната "голяма тежест за нашия бюджет. Бихме предпочели да използваме тези пари на друго място".

Той настоява, че литовската бариера не е само за литовците, а защитава целия блок от Беларус. ЕС обвини Беларус, че примамва мигранти от Близкия изток в Минск, преди да ги изтласка към границата на ЕС - "хибридна атака", по преценка на блока, която използва мигрантите като оръжие в отговор на санкциите на ЕС.

"Изграждаме бариера между Европейския съюз и режим, който е готов да окаже натиск върху Съюза", заяви Ландсбергис.

Според поддръжниците страната не бива да поема тази тежест сама, тъй като мигрантите възнамеряват да преминат в крайна сметка в Германия, Нидерландия или Белгия.

Когато лидерите на ЕС се събраха миналия месец, темата заемаше видно място в разговорите им за миграцията. Тя беше включена в дневния ред и на срещата на посланиците на ЕС по-рано тази седмица.

И все пак, въпреки че може би се създава коалиция в подкрепа на това, големите сили в ЕС остават враждебно настроени към финансираните от ЕС стени, а в някои случаи и към самото изграждане на стени.

"Подкрепям Европа, която защитава границите си, но не и Европа, която издига бодлива тел или стени", заяви френският министър по европейските въпроси Клеман Бон пред France 2 по-рано тази седмица в отговор на плановете на Полша за изграждане на гранични бариери.

В Германия пък единствено напускащият поста си министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер изглеждаше отворен към идеята за гранични бариери. Дипломатите не очакват бъдещото правителство на страната, оглавявано от лявоцентристка партия в коалиция със Зелените, да подкрепи финансирането на стените от ЕС.

Дискусията е стигнала до задънена улица, твърдят дипломатите. Въпреки натиска от страна на държавите членки те не очакват Комисията да промени позицията си, когато в началото на следващия месец планира да представи преглед на правилата, регулиращи границите на Шенгенското пространство - зоната без паспорти на ЕС.

Шест берлински стени

Независимо от финансирането от ЕС, Европа продължава да строи стени.

Неотдавнашен доклад показа, че след падането на Берлинската стена през 1989 г. европейските държави са издигнали около 1000 км сухопътни бариери - еквивалент на шест Берлински стени.

С ускоряването на това строителство Комисията смекчи реториката си. Всъщност тя дори одобри тази практика в определени ситуации.

Когато комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон посети Литва през август, тя нарече граничната бариера на страната "добра идея". Година по-рано Фон дер Лайен похвали Гърция, че е "щит на Европа", точно когато тя разширяваше оградата по границата с Турция.

Това е пълен обрат в сравнение със ситуацията отпреди пет години, когато предшественикът на Фон дер Лайен, Жан-Клод Юнкер, порица изграждането на стена в Гърция.

"Нито една ограда и нито една стена не е достатъчно висока, за да възпре тези хора да дойдат в Европа", каза Юнкер за оградата, която се издига между Гърция и Македония.

Освен това има закон

Като оставим настрана политическата реторика, граничните бариери имат и спорен правен компонент.

Миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел привлече вниманието, като заяви, че съветник на правната служба на Съвета е установил, че е "юридически възможно" ЕС да финансира гранични бариери, стига оградите да се управляват в съответствие с правото на ЕС.

Спазването на закона е източник на търкания за много страни от периферията на ЕС - от Хърватия до Гърция.

Последните са сред няколкото държави на външната граница на ЕС, обвинявани в провеждане на отблъсквания на мигранти, което е незаконно съгласно международни кодекси като Женевската конвенция. Изправена пред подобни обвинения, Полша просто прие закон, който прави тази практика законна. Варшава също така отказа да предостави на граничната агенция на ЕС Frontex достъп до границата с Беларус, където полските власти използваха водни оръдия и сълзотворен газ, за да отблъснат мигрантите.

Въпреки критиките към предполагаемите отблъсквания от страна на други членове на ЕС, един от служителите прогнозира, че ако бъде принуден да избира между защитата на Женевската конвенция и границите на зоната за свободно пътуване на ЕС, "ние ще се откажем от Женева".

Това означава, че целият дебат за финансираните от ЕС огради "е погрешен дебат", каза Гералд Кнаус, председател на мозъчния тръст Европейска инициатива за стабилност.

"Проблемът не е в стената, проблемът е в правото на ЕС, прилагано на границите", твърди той. "И това, което според мен би било конструктивен начин в този дебат, е да се каже, че Европейската комисия може да финансира всички аспекти на защитата на границите, които са законни, но само ако е проверимо вярно, че правото на ЕС се прилага на границата."

Както се изрази друг служител: "Ако това е "Крепост Европа", тя трябва да има прозорци и мостове."/