Подклажда ли пасивното инвестиране инфлацията?

Това създава странна динамика, при която скъпите акции стават още по-скъпи, а евтините си остават евтини. Това има значение за инвеститорите в подценени акции (те обичат да купуват евтино и да продават скъпо, а не да купуват евтино и да държат такива инвестиции безкрайно). 

Ако традиционните индустриални компании имат ниски оценки и следователно по-висока цена на капитала, е логично притежателите на акции да изискват изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции да имат приоритет пред разширяването на капацитета: ако пазарът определя малка стойност на вашия бизнес, защо ще го разширявате?

Това води до траен недостиг на инвестиции и, поради липса на ново предлагане, до „устойчиво по-високи цени в редица индустрии“, пише Айнхорн.

Ако цените останат високи за дълго време - толкова дълго, че дори централните банки трябва да приемат, че инфлацията не е "преходна" - тази динамика ще се промени, но все още не е.

Добивните компании са класически пример - и в частност медта. По времето, когато Айнхорн пише писмото, Greenlight притежава дял в канадската Teck Resources.

Необходими са 8-10 години, за да се разработи медна мина и макар че има няколко нови, които са напът да се появят през следващите няколко години, предлагането ще се свие до средата на десетилетието - и това е в момент, когато зелената революция ускорява търсенето на мед и други метали като лития.

Очаквайте цените да се повишат за известно време. Подобна динамика има още в жилищното строителство в САЩ, при въздушните превози и всякакви суровини.

В това има две послания. Първото е, че трябва да купуваме компании в такава ситуация: кешът, които те разпределят, винаги ще бъдат добре дошъл, останалите активни инвеститори в сектора за управление на активи в крайна сметка ще забележат, особено след като данните за инфлацията продължават да ги изненадват. И когато вълната се обърне, тя ще се обърне бързо.

Относно металите може да погледнете Фонда за стратегически метали на Amati, който обхваща сектора доста добре. Наскоро разговарях по тези въпроси със Спенсър Адеър, съуправител на Monks Investment Trust (в който съм вложителка): той е инвестирал в бизнеса с инертни материали Martin Marietta по подобни причини.

И накрая, не забравяйте големите петролни компании: има причина администрацията на Байдън да поиска от Китай, Индия и Япония да координират със САЩ освобождаването на част от техните стратегически запаси от петрол - предлагането малко не достига.

Второто послание не е толкова ясно: може би не е трябвало да се доверяваме на компютрите по отношение на толкова много от нашите пари. Все още има какво да се каже за пъргавия човешки ум.