Защо политиците са толкова колебливи

Понякога един текст трябва да започва с Русо. Жан-Жак Русо, живял между 1712 и 1778 г., писател, философ, композитор, интелектуален пионер на Френската революция. Русо е размишлявал и за демокрацията. Той предполага, че в една държавна общност ще се развие нещо като обща воля на народа. Той представя тази обща воля (volonté générale) като вид органично израснало споразумение на гражданите, в което се разрешават всички социални противоречия. Задачата на държавата е да изпълни тази воля. Е, какво ли би си мислил Русо за днешните европейски, но и световни политици в този контекст?

Защото централният проблем в тази пандемия изглежда е липсата на хармония в дискурса. Много министри на здравеопазването се опасяват, че налагането на задължителната ваксинация ще "разкъса" страната им. А в Германия - когато Ангела Меркел искаше да приеме ограниченията за неваксинирани хора през лятото, кандидатът за канцлер Армин Лашет дори отказа да обсъжда темата - в края на краищата хората, които решават да не се ваксинират, не трябва да бъдат „осъждани“. Какво друго може да насърчава формирането на социални лагери: полове, центрове на градовете без автомобили, ВЕИ, Истанбулска конвенция?

Ядрото на раздвоения дискурс в Германия са протестите на Pegida в Дрезден, пише в свой анализ Die Zeit. Когато хората излязоха на улиците, протестирайки срещу бежанската политика на Ангела Меркел, те твърдяха, че политиците трябва да разберат това като предупредителен сигнал, че социалното сближаване е в опасност. Това беше и аргументът на протестите срещу ограниченията заради пандемията през пролетта на тази година.

От друга страна, в Европа хората постоянно излизат на протести срещу нещо. И от какъв размер на демонстрация показването на интерес се счита за „разделяне“? В случая с Германия Pegida имаше почти 20 000 протестиращи души в пика си. Това е около 0,025 процента от общото германско население. Само в тесния център на Берлин има почти пет пъти повече жители. Появиха се обаче много малко текстове за тревогите и нуждите на жителите на центъра на германската столица. Например за високия трафик. Или заради факта, че там не останаха добри барове.

Когато Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ, големите медийни издателства на източното крайбрежие изпратиха редица кореспонденти в провинцията. Те искаха да разберат как така са подценили популярността на републиканския кандидат в селските райони. Тогава вероятно наистина е имало такова нещо като urban bias, стесняване на медийното отразяване до градските райони. И съответно – липса на внимание към селата и провинцията.

Междувременно обаче може да се наблюдава свръхкорекция: малцинството привлича непропорционално високо медийно внимание. Според проучване на института за изследване на общественото мнение YouGov повече от две трети от германците подкрепят задължителната ваксинация - поне за определени професионални групи. Много ли са? Или не толкова? Зависи. Но конституцията в Германия може да се промени с мнозинство от две трети в Бундестага и Бундесрата. Може би хората, които се противопоставят на ваксинацията, не са толкова много, но са особено гласовити. А това означава, че популярното се преинтерпретира като непопулярно.

Ето защо въпросът (за повечето страни в Западна Европа) е какво разделя обществото повече: въвеждането на задължителни ваксинации? Или невъвеждането на задължителни ваксинации? Положението в отделенията за интензивно лечение също е драматично, защото малцинството от неваксинирани са по-склонни да развият тежко заболяване, отколкото да се имунизират. Когато училищата отново бъдат затворени в резултат на всичко това, мнозинството от ваксинираните (в Западна Европа) също ще пострада. В крайна сметка бездействието също е форма на действие, което има последствия. И ако щете, историята на Федералната република е история на решения, които разделиха обществото. Интеграцията със Запада беше противоречива, както и въвеждането на еврото. Дори обединението не срещна одобрение навсякъде в страната. Някои подозираха, че ще е твърде скъпо. И беше.

Концепцията за разделение очевидно има смисъл като политическа дума само ако обществото се разбира като един вид холистичен субект. Точно както си го представя Русо. Въпреки това съществуването на такава народна воля е също толкова трудно за доказване, колкото съществуването на Бог. Възможно е да се питат хората за мнението им, но не това е въпросът. Става дума за нещо, което не може да бъде уловено от анкети, но, така да се каже, е присъщо на обществото от незапомнени времена. 

Но може да взимаме насериозно анкети и изборни резултати и да разбираме плуралистичната демокрация не като органична общност, а като постоянен процес на преговори, в който се сблъскват различни интереси: бедни срещу богати, изток срещу запад, стари срещу млади. В това отношение практически всяка политическа мярка разделя обществото. Когато пенсията се повиши, възрастните се възползват, докато младите плащат сметката. Ако пенсията се понижи, е обратното. От тази гледна точка въвеждането на задължителни ваксинации не би било разделение, а просто прилагане на правило за решение. В случая на Германия например това е принципът на мнозинството. За България би било обратното – понеже мнозинството не е ваксинирано, задължителната ваксинация не би трябвало да е тема за дискусия.

Между другото Русо се е замислял и за това. Но е вярвал, че в случай на подобно насилствено налагане на решение свързващите сили няма да бъдат достатъчно големи. В този контекст често се споменават и Съединените щати като пример за това какво може да причини на една страна социалното разделение. Но може би упадъкът на американската политика е свързан повече с факта, че най-фундаменталното от всички разделения – а именно материалните – остава странно недоекспонирано в публичния дебат. Във всеки случай е забележимо, че в Германия тези 27% от хората, които се противопоставят на задължителната ваксинация, се разглеждат също като политически проблем. А 20% от хората с ниски заплати не са политически проблем?

Копнежът за дискурсивна хармония води до това, че всяка форма на дискусия се озовава на мета-ниво и там умира. Наскоро артистът Томас Готшалк написа гост статия в Spiegel, в която се оплаква от културата на дебатите в Германия. В миналото е можело да спориш "без да се обиждаш", но днес това вече е невъзможно. Но в текста му не се казва за какво всъщност трябва да се спори. За по-малко бежанци? Или за повече? Да се повишават  данъците? Или да се намаляват? Както Лашет многократно подчертава в дебата за ваксинацията, основната му грижа е да създаде "по-добър климат на мнението" в Германия. Но в крайна сметка в този климат процъфтяваха не мненията, а вирусите.

В общество с различни интереси политиците вече няма да бъдат само изпълнителни органи на предполагаема народна воля. Те имат правото - а понякога дори и задължението - да се "конфронтират" с гражданите, които представляват от време на време, както казва юристът Кристоф Мьолерс. Например когато народът забрави за реалността. Може да се твърди, че Галилео Галилей е разделил обществото в Средновековието, но въпреки че тогава не са му повярвали, Земята все пак се върти около слънцето, а не обратното. Днес вече никой не се съмнява в това, което от своя страна показва, че формирането на социална воля е отворен процес. Хората могат да бъдат убедени. Според проучвания само около седем процента от германските граждани не желаят да бъдат ваксинирани при никакви обстоятелства. До всички останали по принцип би могло да се стигне, ако се опита, например с предложения за ваксинация с някакъв бонус например.

Но не винаги трябва да се говори с всички. Средството за комуникация на държавната власт е законът. Важи и за тези, които не вярват в него. Други страни имат по-малко проблеми с това. Във Франция (България и др.) трябва да се докаже ваксинация, възстановяване от болестта или отрицателен тест при посещение на ресторанти или търговски центрове и при пътуване на дълги разстояния с обществен транспорт. В Италия това се изисква дори на работното място. Това би трябвало да накара повече хора да се ваксинират. И в двете страни първоначално имаше протести срещу разпоредбите. Междувременно хората се отпуснаха, все пак има и други неща в живота. В Париж за последно едва 5000 души бяха на протест срещу мерките. Толкова хора се събират на по-голямо сватбено тържество по френските стандарти. Не се потвърдиха и опасенията, че задължителната ваксинация на медицинския персонал ще доведе до затруднения в болниците, тъй като много медицински сестри не желаят да бъдат ваксинирани. Франция днес има един от най-високите нива на ваксиниране в Европа - и поне засега няма пренаселени интензивни отделения.