Правителството на САЩ е разговаряло с важни други страни за извличането на части от съответните им петролни запаси, твърди Ройтерс, позовавайки се на запознати източници.
Подобен координиран ход ще има за цел да намали цените на петрола и да стимулира икономическия растеж, твърдят запознати. Такива дискусии бяха проведени през последните няколко седмици с Япония, Южна Корея, Индия и Китай. Те обаче все още не са приключени. Също така няма окончателно решение дали подобна стъпка би повлияла на цените на петрола.
Необичайното искане от Вашингтон се случва в момент, в който президентът на САЩ Джо Байдън отблъсква политическия натиск за нарастващите цени на горивата и други потребителски разходи, дължащи се на възстановяването на икономическата активност от ниските нива, отбелязани в началото на пандемията на коронавирус.
Ходът също така отразява разочарованието на САЩ от членовете на Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници, които отхвърлиха многократните искания от Вашингтон да ускорят увеличаването на производството си. Наскоро президентът Джо Байдън призова производствения картел ОПЕК и съюзници производители като Русия да разширят по-бързо добива си на петрол.
„Говорим за символиката на това, че най-големите потребители в света изпращат съобщение до ОПЕК, че „трябва да промените поведението си“, казва един от източниците.
От Белия дом не са пожелали да коментират съдържанието на разговорите с други големи енергоемки страни, но неофициален източник от там потвърждава за разговорите.
В Азия, където Китай заяви, че работи по освобождаване на суров петрол, цените на петрола удължиха поевтиняването, предизвикано от искането на САЩ, след като в сряда се установиха твърдо под седемгодишните максимуми, постигнати в началото на октомври.
Байдън и най-висшите му сътрудници обсъдиха възможността за координирано освобождаване на запасен петрол с близки съюзници, включително Япония, Южна Корея и Индия, както и с Китай през последните няколко седмици, казаха източниците.
САЩ и съюзниците са координирали освобождаването на стратегическите петролни резерви и преди, например през 2011 г. по време на войната в Либия, която е член на ОПЕК.
Но настоящото предложение представлява безпрецедентно предизвикателство за ОПЕК, картела, който оказва влияние върху цените на петрола вече над пет десетилетия, защото включва Китай, най-големият вносител на суров петрол в света.
Служител на японското министерство на индустрията казва, че Съединените щати са поискали сътрудничество от Токио за справяне с по-високите цени на петрола, но не успява да потвърди дали искането включва координирано освобождаване на запаси. По закон Япония не може да използва освобождаването на резерви за понижаване на цените, каза служителят. Бюрото за държавни резерви на Китай заяви, че работи по освобождаването на запаси от суров петрол, въпреки че отказа да коментира искането на САЩ.
Южнокорейски служител потвърждава, че Съединените щати са поискали от Сеул да освободи някои петролни запаси.
„Преглеждаме внимателно искането на САЩ, но не освобождаваме петролни резерви поради покачващите се цени на петрола. Бихме могли да освободим петролни резерви в случай на дисбаланс на доставките, но не и за да отговорим на покачващите се цени на петрола“, казва служителят.
Делът на САЩ от каквото и да е потенциално освобождаване на резерви трябва да бъде в размер на над 20 млн. до 30 млн. барела, за да засегне пазарите, твърди източник от САЩ, участвал в дискусиите. Такова освобождаване може да бъде под формата на продажба или заем от Стратегическия петролен резерв на САЩ - или и двете.
Стратегическият петролен резерв е създаден през 70-те години на миналия век след арабското петролно ембарго, за да се гарантира, че Съединените щати разполагат с достатъчно доставки, за да посрещнат извънредна ситуация.
След като Ройтерс съобщи за дискусиите в Белия дом, цената на американският суров петрол и на глобалния еталон Брент се понижиха, като цената на Брент падна под 80 долара за барел.
ОПЕК и други производители, включително Русия, известни общо като ОПЕК+, добавят около 400 000 барела на ден към пазара на месечна база, но се противопоставиха на призивите на Байдън за по-бързи увеличения, твърдейки, че възстановяването на търсенето може да бъде крехко.
Повишаващите се цени на петрола накърняват имиджа на Байдън преди междинните избори през 2022 г., които ще определят дали Демократическата му партия ще запази слабо мнозинство в Конгреса на САЩ.
Цените на бензина в САЩ са средно 3,41 долара за галон, с повече от 60% по-високи в сравнение с преди година, тъй като икономиката се възстановява от пандемията COVID-19 и търсенето расте бързо.
Няколко сътрудници на Байдън приписват падащия му рейтинг на обществено одобрение през последните месеци на ускоряването на инфлацията заради енергийните цени, които се пренасят към храните и други области. Индексът на потребителските цени нарасна с 6,2% през последните 12 месеца, като енергийните му компоненти са поскъпнали с 30%.